О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1465
София 22.11.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 562 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Й. П. Г. чрез адв.Й. М. против решение № 335/7.01.11г.по в.гр.дело № 530/10г.на Окръжен съд – Стара Загора.С него е отменено решение № 66 от 26.05.2010г.по гр.дело № 31/10г.на Районен съд-Раднево и вместо него е постановено друго,с което са отхвърлени исковете му за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,предявени против [фирма].
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи като основание за допускане на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.3 ГПК- разрешени от въззивния съд материалноправни въпроси от значение за точното приложение на закона,както и за развитие на правото, а именно : компетентен ли е работодателят и има ли право сам да прецени необходимостта от преместване на друга работа на работника с намалена работоспособност на база посочени противопоказни условия на труд в ЕР на ТЕЛК; има ли Транспортна областна лекарска експертна комисия –ТОЛЕК,съответно Транспортна централна експертна лекарска комисия – ТЦЕЛК компетентност за произнасяне по въпроси,свързани с медицинската експертиза на работоспособността на водачите на МПС и кой е компетентният орган относно трудоспособността на ищеца като шофьор на тежкотоварен автомобил и кой медицински орган е с по-висока компетентост относно работоспособността на водачите на МПС-общите ТЕЛК и ЦТЕЛК или специализираната ТОЛЕК и ТЦЕЛК.
Ответникът по касационната жалба не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 321/30.11.09г.,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца Й. П. Г.,на длъжност”шофьор на тежкотоварен автомобил”, на основание чл.330 ал.2 т.5 КТ – съгласно ЕР № 2616/9.11.09г.на ТЕЛК и предложение по чл.314 КК,отказано от работника,е законосъобразна.Изложени са съображения,че работодателят е изпълнил задълженията си,визирани в разпоредбата на чл.317 КТ,да предложи друга работа на ищеца,съобразявайки се със задължителните предписания на ТЕЛК относно противопоказните условия на труд в т.12 на експертното решение – управление на движещи се машини и психическо пренапрежение.
. Не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.Нормата на чл.330 ал.2 т.5 КТ е ясна и прилагането й не създава затруднения.Разпоредбата ясно установява,че трудовият договор може да бъде прекратен на това основание,когато работникът или служителят откаже да заеме предложената му подходяща работа при трудоустрояване. На посочените от жалбоподателя въпроси е дадено разрешение в решение № 706 от 22.12.09г.по гр.дело № 2688/08г.на ІІ г.о.на ВКС, решение № 266 от 24.03.10г.по гр.дело № 814/09г.на ІІІ г.о. на ВКС,решение № 341 от 17.05.10г.по гр.дело № 144/09г.на ІІІ г.о. на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК,които са задължителна практика за въззивните съдилища съгласно т.2 от ТР № 1/2010г.на ОСГТК.В тях е прието,че работникът или служителят придобива качеството „трудоустроен”от момента на издаване на предписанието за трудоустрояване от органите,определени в Наредбата за трудоустрояване – лекуващият лекар,ЛКК,ТЕЛК и НЕЛК/ чл.1/. Здравните органи извършват преценка не само на здравословното състояние на работника или служителя,но преценяват и доколко същият е в състояние да изпълнява занапред работата си по трудово правоотношение,както и издават нареждане за предприемане на определени действия,представляващи задължителна за работодателя последица от извършената констатация.Работодателят не разполага с правомощието да преценява дали да изпълни или не издаденото предписание и не може да се освободи от последиците,които законодателят свързва с наличието на издадено по предвидения от закона ред предписание.
За пълнота следва да се отбележи,че дейността на ТОЛЕК и ТЦЕЛК е уредена по силата на чл.5 ал.2 и ал.3 от Правилника за устройството и дейността на многопрофилните транспортни болници към М. на транспорта,издаден на основание чл.35 ал.3 т.2 от Закона за лечебните заведения.Неговите разпоредби не са неясни и непълни,поради което не се нуждаят от тълкуване.Компетентността на ТОЛЕК и ТЦЕЛК е единствено относно годността на кандидатите за работа и работещите в железопътния,въздушния,водния и автомобилния транспорт и на водачите на МПС за съответните категории по ЗДвП,но не и относно тяхната работоспособност за съответната длъжност.
По изложените съображения настоящият състав на ІV г.о.на ВКС намира,че не се следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 335 от 7.01.11г.,постановено по в. гр.дело № 530/10г.на Окръжен съд – Стара Загора по жалба на Й. П. Г..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.