ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 147
гр. София, 11.03.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на четвърти март, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3665/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма]-гр. Р., срещу решение№ 2337 от 29.03.2013 г. по гр.д. № 2227/2013 на Софийски градски съд, ГО, 4 г състав, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 07.02.2012 г. по гр.д. №3948/2011 на СРС, 57 с-в , с което е отхвърлен изцяло искът на касатора срещу [фирма]-гр. София предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК във връзка с чл.266 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 18 512,20 лева- възнаграждение за извършени СМР по договор от 13.10.2008 г. и анекс №1 от 25.05.2009 г. и 1842,78 лева-лихва за забава за периода от 04.11.2009 г. до 18.10.2010 г..
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответната страна в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд е приел, че между страните е налице сключен рамков договор за сервизна дейност на пътна настилка, който изисква сключването на индивидуални договори за всяка отделна дейност. Ответната страна изрично се е позовала на липса на сключен договор за конкретните СМР, чието заплащане се търси от страна на ищеца като изпълнител и от последният не е поискал събирането на доказателства за наличието на конкретен договор с предмет процесните СМР. Липсват доказателства и за изпълнени от негова страна СМР, доколкото от съдържанието на приетите по делото писмени доказателства: кантарни бележки и дневници за полагане на асфалт това не се доказва по категоричен начин, а и същите не се ползват с материална доказателствена сила, тъй като не са подписани от представител на ответника. Приетата като доказателство фактура също е издадена от ищеца и не е осчетоводена от ответника, за да се счете, че е приета извършената работа от последния като възложител по договора, с оглед ангажиране на отговорността му по исковете в хипотезата на чл.301 ТЗ. Не се установява, че извършените СМР са приети с подписването на акт обр.19 представен по делото, доколкото последният е подписан за възложителя от неизвестно лице и няма данни неговото съдържание да е станало известно изобщо на ответника.
От изложените фактически констатации съдът е направил извод, че не се установява изпълнение на нито един от елементите на фактическия състав на правната норма в разпоредбата на чл.266 ЗЗД, на която се основават исковете: сключен договор за изработка с предмет процесните СМР, изпълнение от страна на ищеца и приемане на извършената работа от страна на възложителя, поради което и исковете са отхвърлени.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода на спора въпросите: за задължението на съда да обсъди всички доводи и доказателства, за разпределение на доказателствената тежест относно факта на неизпълнението, за приемането на работата с конклудентни действия, съответно приета ли е същата, ако не се оспорва извършването й, а само представителната власт на приемащия, за това дали посоченият като съдебен адресат адвокат следва да представи и пълномощно от ищеца , за да се приеме за такъв и за правните последици при липса на тези предпоставки.
Твърди се, че по тези въпроси обжалваното решение противоречи на задължителна практика на ВКС, евентуално са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК- ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. на ВКС, ОСГТК .
Предвид тези изисквания за съотносимост на правния въпрос и неговата значимост за изхода на спора и формулировката на конкретните въпроси от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че същите нямат това качество. От възприетата по делото фактическа обстановка става ясно, че не се установява изпълнение на нито един от елементите на фактическия състав на правната норма в разпоредбата на чл.266 ЗЗД, на която се основават исковете: надлежно сключен договор за изработка за конкретните СМР, чието заплащане се претендира, изпълнение от страна на ищеца на същите и приемане на извършената работа от страна на възложителя, поради което и исковете са отхвърлени с първоинстанционното решение. Във въззивната жалба ищецът не е поискал допълнително допускане и събиране на доказателства в хипотезата на чл.266 ал.3 ГПК: когато недопускането им се дължи процесуални нарушения на първоинстанционния съд. Ето защо, дори да биха били налице процесуални нарушения при призоваването на ищеца, за които да се отнасят част от процесуалните въпроси в изложението на касатора, то допуснатият от негова страна пропуск да се ползва от възможността по чл.266 ал.3 ГПК във въззивното производство водят до недоказаността на фактите, пораждащи претендираното от него право. Относно разпределението на доказателствената тежест за факта на неизпълнението липсва противоречие с посоченото Р №34 от 22.02.2010 г. по т.д. № 588/2009 на Второ т.о. на ВКС, доколкото последното разглежда случай, когато работата е надлежно приета от възложителя каквато хипотеза липсва в процесния случай. Въпросите за приемането на работата с конклудентни действия, съответно приета ли същата, ако не се оспорва извършването й, а само представителната власт на приемащия, касаят изводите на съда по фактите по конкретното дело и в този смисъл те не са правни, а фактически и засягат обосноваността на изводите на решаващия орган, което е извън проверката за допускане до касационно обжалване при произнасянето на ВКС по реда на чл.288 ГПК. Отговорът им не би повлиял на изхода по спора при липсата на сключен договор за извършване на конкретните процесни СМР, след като налице е само рамков договор . Не е налице и необсъждане от страна на въззивния съд на доводи и доказателства от значение за спора, поради което и този въпрос не би обусловил изход по спора различен от този даден с обжалваното съдебно решение.
С оглед изложеното не е налице формулиран правен въпрос, който да се явява обуславящ изхода по спора, което само по себе си е пречка за допускане до касация- т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК по тълк.дело № 1/2009 г..
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение№ 2337 от 29.03.2013 г. по гр.д. № 2227/2013 на Софийски градски съд, ГО, 4 г състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.