О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 147
София, 12.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на девети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 24/2009 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от „Т” Е. гр. Б., чрез процесуалния му представител адв. К от АК гр. Б., срещу определение № 423 от 21.11.2008 г. на Бургаския окръжен съд, 4-ти въззивен гр. с., постановено по ч. гр. д. № 516/2008 г., с което се потвърждава определение № 1 634/02.10.2008 г. на Районен съд гр. Б. по гр. д. № 4 316/2008 г. С първоинстанционното определение е прекратено производството по гр. д. № 4 316/2008 г., поради смърт на длъжника, настъпила преди подаване на заявлението за издаване заповед на изпълнение.
В приложеното по делото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК жалбоподателят излага съществения процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, а именно – процесуалната легитимация на страната в гражданския процес. Същият счита, че въпросите, които са свързани с надлежната страна при констатиране смъртта на длъжника в рамките на заповедното производство, са решавани противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. В подкрепа на твърденията си е представил определение от 01.09.2008 г. по ч.гр.д. № 781/2008 г. на СОС и определение от 01.09.2008 г. по ч. гр. д. № 776/2008 г. на СОС. Освен това жалбоподателят счита, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, които е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционното определение, както и че обжалваемия интерес пред въззивна инстанция е над 1 000 лв., намира, че касационната жалба е подадена в срок и е редовна.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване, обаче е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
С обжалваното определение е потвърдено определение № 1 634/02.10.2008 г. на Районен съд гр. Б. по гр. д. № 4 316/2008 г., с което е прекратено производството по цитираното дело, поради смърт на длъжника, настъпила преди подаване на заявлението за издаване заповед на изпълнение. БОС споделя изводите на първоинстанционния съд, че смъртта на длъжника преди образуването на заповедното производство е предпоставка за прекратяване на заповедното производството, евентуално обезсилване на издадената заповед за изпълнение. Жалбоподателят счита, че делото не следва да се прекратява, а трябва да бъдат конституирани в процеса наследниците на длъжника и в този смисъл постановените определения са неправилни.
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне, тъй като разрешеният от съда процесуален въпрос – може ли да се издаде заповед за изпълнение срещу ненадлежна страна – длъжник, починал преди подаването на заявлението от взискателя и следва ли съдът за конституира в заповедното производство наследниците му, е съществен за делото, но по този въпрос Върховният касационен съд се е произнесъл с Определение № 356 от 31.12.2008 г. по ч. т. д. № 330/2008 г.; Определение № 456 от 19.12.2008 г. по ч. т. д. № 487/2008 г.; Определение № 485 от 30.12.2008 г. по ч. т. д. № 506/2008 г.; Определение № 464 от 22.12.2008 г. по ч. т. д. № 510/2008 г.; Определение № 403 от 25.11.2008 г. по ч. т. д. № 409/2008 г.; Определение № 131 от 04.03.2009 г. и др. Посочените определения са постановени от състави на ВКС по частни жалби по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, затова се включват в практиката на ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, която е задължителна за съдилищата. Разглеждайки частната жалба по посочените дела, ВКС е уеднаквил противоречивата практика на съдилищата по изложения съществен процесуалноправен въпрос и е приел, че правилно са разрешили въпроса съдилищата, които като са съобразили, че длъжникът е починал преди подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК, са приели, че съдът няма задължение да конституира наследниците на починалия длъжник, а следва да се прекрати производството и в случай, че има издадена заповед за изпълнение същата да бъде обезсилена на основание чл. 415, ал. 2 ГПК.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че правилно с обжалваното определение е разрешен изложеният съществен процесуалноправен въпрос, което не е в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в съответствие с посочената практиката по този въпрос.
Неоснователно е и позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, според която произнасянето на съда по съществения процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми, с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай.
Мотивиран от горното, искането на жалбоподателя да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т . 2 и т. 3 от ГПК е неоснователно. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 423 от 21.11.2008 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 516/2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: