ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 147
София, 12.03.2013година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в открито заседание на осми март, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОЯН БАЛЕВСКИ
т. дело №906/ 2012 год.
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Производството е образувано по касационна жалба от процесуалния пълномощник на [фирма] – [населено място], обл. П. срещу решение № 642 от 19.04.2012 г.постановено по гр.д. №3372/2011 на ОС-Пловдив, В ЧАСТТА, с което е отменено първоинстанционното решение и са уважени исковете на [фирма] –с. П. срещу касатора за сумите от 11 664 –дължима наемна цена за периода м. 11.2007 г. – м.10.2010 г. , 2013,07 лева-лихва за забава върху предходната сума, 6 839,27 лева-стойност на ел.енергия консумирана от ответника в обекта, предмет на наемното правоотношение за периода м.11.2008 – 22.10.2010 г. , 412,89 лева, 306 лева-стойност на потребена студена вода за същия период и сумата от 67,67 лева-лихва за забава върху предходната сума. Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне на исковете.
Ответникът по жалбата не изпраща писмен отговор..
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят не сочи такива.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и са налице изискванията на чл.280 ал.2 ГПК по отношение на иска по чл.232 ал.2 ЗЗД, следователно и за обусловените от този иск акцесорни и основани на същото договорно правоотношение искове намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът приема, че между страните е било налице договорно правоотношение по договор за наем сключен на 31.07.2003 г. по силата на който ищецът е отдал за ползване на ответника складови и хладилни помещения срещу задължението на последния да му заплаща договорена наемна цена. Договорът е сключен за срок от една година, но действието му е продължено в хипотезата на чл. 236 ал.1 ЗЗД , т.е. със знанието и без противопоставянето на наемодателя, което се установява от показанията на разпитан свидетел, поради което е трансформиран в безсрочен. Не се доказва наемателят да е платил дължимата наемна цена за процесния период м. 11.2007 г. – м.10.2010 г., нито да е заплащал стойността на консумираните консумативи-ел. енергия и вода за съответните периоди. С оглед изложеното съдът е уважил исковете.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят не сочи конкретен правен въпрос от значение за изхода на спора, а навежда оплаквания за необоснованост на горните изводи на решаващия съд в обжалваното решение.
Твърди, че обжалваното решение подлежи на допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1,т.1 и т.2 от ГПК, без да посочи конкретни съдебни решения.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК, а е навел оплаквания за необоснованост. Тези оплаквания , обаче , могат да бъдат от значение за правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество , съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Ето защо в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 642 от 19.04.2012 г.постановено по гр.д. №3372/2011 на ОС-Пловдив в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.