2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 147
С., 16.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 491/ 2015 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Л. Д. Д. – от [населено място] срещу Определение от 11.08.2014 г. по гр.д. № 8843/ 2013 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение подадената молба на основание чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят излага, че своевременно е направил възражение за прекомерност на претендираното от ответника по делото адвокатско възнаграждение – декларирал е, че оспорва представеното от ответника второ пълномощно, поради което няма данни ответникът да е платил адвокатския хонорар. Иска да се постанови решение според разпоредбите на чл. 75 и тълк.реш.№6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/ 2012 г. на ВКС, ОСГТК.
Ответникът по частната жалба Д. Х. Х. – от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, възразява, че във въззивното производство частният жалбоподател не е правил възражение за прекомерност, както и че е налице съответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, поради което съдът не следва да намалява договорения адвокатски хонорар.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че с обжалваното определение въззивният съд е отказал да измени въззивното решение в частта за разноските, намира, че частната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 2, вр. чл. 248 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение въззивният съд е приел за неоснователна молбата на ищеца по делото по чл. 248 ГПК, по съображения, че с оглед изхода на спора – потвърждаване на първоинстанционното решение – ищецът дължи на ответника разноски – реално платеното адвокатско възнаграждение, като няма своевременно направено искане от ищеца за намаляване поради прекомерност.
Обжалваното определение е правилно. Предявеният иск е отхвърлен, поради което на основание чл. 78 ал. 3 ГПК ищецът дължи на ответника направените разноски по делото, които за производството във въззивната инстанция са в размер на 1800 лв., съгласно Пълномощно с дата 09.04.2014 г., с което ответникът е доказал плащането. Правото на разноски на ответника по делото възниква с постановяване на въззивното решение, с което е потвърдено решението за отхвърляне на иска. Без възражение на ищеца по делото за прекомерност, съдът не може служебно на основание чл. 78 ал. 5 ГПК да присъди по-нисък размер от направените от страната разноски – възражението на повереника на ищеца във въззивната инстанция – в о.з. на 10.04.2014 г. и в писмените бележки с дата 22.04.2014 г., че няма данни в първоинстанционното производство ответникът по делото да е платил адвокатски хонорар, не може да се възприеме като възражение за прекомерност.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 11.08.2014 г. по гр.д. № 8843/ 2013 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: