7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 147
С., 17.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1323/ 2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. К. Г. – от [населено място], М. Л. П. – от гр. В.Т. и Г. Л. П. – от [населено място], всички чрез адв. П. К. – САК, адрес за призоваване [населено място], ул.”Славянска №6, офис 10 срещу Решение № 2257 от 08.12. 2014 г. по гр.д. №1929/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение №485 от 17.01.2014 г. по гр.д. № 2021/2013 г. на СГС в частта, с която са отхвърлени исковете им с правно основание чл. 226 КЗ срещу ЗАД [фирма] – [населено място] за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди: на първите двама ищци над 25 000 лв. и на третия ищец над 30 000 лв. до предявен размер на исковете по 70 000 лв., с оплакване за неправилност и необоснованост.
В Молба по допускане за разглеждане на касационна жалба жалбоподателите в р.І ”по въпроса за приложение на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД” сочат, че съдът не е съобразил промяната в обществено-икономическите и социални условия спрямо тези, при които е прието ППлВС №4/1968 г., което налага допускане на касационно обжалване по въпросите: следва ли съдът освен с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, да съобрази застрахователните покрития, съобразно чл. 266 КЗ предвид динамиката на посочената норма; включват ли се в критериите за справедливост промените на законодателството и на обществено – икономическите и социални условия; следва ли при отчитане на критериите да се отчете лимита на отговорност към датата на настъпване на събитието и съдебната практика и съставлява ли пропуск неотчитането на динамичните промени в икономическата обстановка; факта, че за аналогични претенции се присъждат по-високи обезщетения, установява ли несправедливост и нарушаване принципа на справедливост; само посочване на лимита, без да се отчете в достатъчна степен значението му и без да се отчете до каква промяна на съдебната практика води, представлява ли неправилно приложение на принципа на справедливост и как се отчита лимита при определяне на обезщетенията. По тези въпроси поддържат основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, както и основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК поради несъобразяване на съда със задължителна съдебна практика на ВКС: Р. № 83/ 06.07.2009 г. по т.д.№795/2008 г. на ІІ т.о.,Р.№66/03.07.2012 г. по т.д.№ 619/2011 г. на ІІ т.о.,Р.№28/09.04.2014 г. по т.д.№1948/2013 г. на ІІ т.о.,Р.№104/ 25.08.2014 г. по т.д.№ 2998/2013 г. на І т.о.,Опр.№213/ 14.04.2014 г. по т.д.№3813/2013 г. на ІІ т.о. Жалбоподателите излагат оплакване за неправилност на решението в частта относно размера на определените обезщетения при несъобразяване с лимита на застрахователните обезщетения при ясно изразена тенденция за увеличаване – въпрос от значение за развитието на правото и точното прилагане на закона; излагат оплакване, че съдът не е отчел лимита, като критерий за определяне на обезщетението – въпрос от значение за развитието на правото и точното прилагане на закона, и цитират посочените по- горе решения.
В р.ІІ ”относно размера на присъденото обезщетение” жалбоподателите излагат подробни съображения за неправилност на решението, с което на трима ищци са определени различни по размер обезщетения, при приложени неотносими към принципа на справедливост критерии и незачитане задължителните критерии по чл. 52 ЗЗД – решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, в подкрепа на което оплакване жалбоподателите излагат подробни съображения и сочат съдебна практика, на която считат, че решението противоречи:ППлВС№4/1968 г.,Р.№93/23.06.2011 г. по т.д. № 566/ 2010 г. на І т.о. и Р.№111/01.07.2011 г. по т.д.№ 676/ 2010 г. на ІІ т.о. По въпросите: кои са критериите по чл. 52 ЗЗД и прилагането на неотносими критерии води ли до неправилно приложение принципа на справедливост, поддържат, че решението противоречи на Р.№28/ 09. 04. 2014 г. по т.д.№1948/2013 г. на ІІ т.о.; питат: нарушил ли е съдът принципа за справедливост, когато не е съобразил в достатъчна степен критериите по ППлВС №4/1968 г.; липсата на анализ и неправилно съпоставяне на задължителните критерии по чл. 52 ЗЗД с действително претърпените вреди и всички факти от значение, представлява ли нарушение принципа на справедливост – въпрос, решен в противоречие с посочената съдебна практика. Жалбоподателите заключават, че неправилно е приложен материалният закон, поддържат оплакване за необоснованост, сочат практика на различни апелативни съдилища за определени по-високи по размер обезщетения, повечето невлезли в законна сила и поставят за отговор въпроси за нарушение на материалния закон, като поддържат, че се касае за съществен въпрос, решен в противоречие с посочената практика, и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като се налага уеднаквяване на съдебната практика и прилагането на еднакви критерии по прилагане принципа на справедливост.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] оспорва искането за допускане на касационно обжалване, като счита, че не са налице поддържаните основания; значението на поставения правен въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяване с практиката и закона, а не от приетата фактическа обстановка; въззивното решение не е постановено в противоречие с посочената съдебна практика. Поддържа, че въпросът за съдържанието на понятието справедливост, съдът решава при преценка на обстоятелства, специфични за всеки отделен случай; разликата в присъдените от отделни състави обезщетения произтича от различните факти по отделните дела, а не поради противоречиво тълкуване на закона; по приложението на критериите по чл. 52 ЗЗД е налице задължителна съдебна практика, последователно съблюдавана от съдилищата; при определяне на обезщетението съдът оценява множество обстоятелства, които не могат да бъдат идентични с друг разглеждан случай, в подкрепа на което сочи постановени определения от състави на ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което са разгледани субективно съединени осъдителни искове, цената на всеки от които не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 2 ГПК (преди изм., обнар. Д.в. бр.50/2015 г.), подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е потвърдено в обжалваната от ищците част първоинстанционното решение, с което след съобразяване направените откази от иска поради изплащане по време на делото от застрахователя на всеки от ищците обезщетение по 60 000 лв., исковете на основание чл. 226 ал. 1 КЗ, са уважени: на М. К. Г. и М. Л. П. – за по 25 000 лв. и на Г. Л. П. за 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от загубата на майка им П. Х. П., причинена в [населено място] на 29.09.2012 г. от Х. Х. при управление на л.а.”Фиат П.”с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован при ответника по риска ”Гражданска отговорност”, със законната лихва от 29.09.2012 г., както и обезщетения за забавено плащане по 4934.75 лв. на всеки от ищците от 29.09.2012 г. до 19.07.2013 г. върху изплатените суми по 60 000 лв. Решението е влязло в законна сила в частта, с която исковете са уважени, затова предмет на обсъждане сега е въпросът за размера на обезщетенията за неимуществени вреди, за които исковете са отхвърлени.
За да определи обезщетения в посочените размери, съдът е изложил, че майката на ищците е била на 77 години, дейна, жизнена, работлива, социално активна, посочил е, че въпреки че ищците живеят в различни с майката населени места, семейството останало задружно и контактите помежду им били чести, особено тези на сина Г. – и тримата са посещавали майката при празници и на пролет, когато има повече работа в градината, винаги на Г., интересували са се от живота на майка си, помагали са й, тежко са понесли загубата. Съобразявайки се с указанията, дадени в ППлВС №4/1968 г., съдът е изложил, че понятието справедливост е свързано с преценката на обективно съществуващите обстоятелства, с отчитане на конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на настъпване смъртта на майката – 29.09.2012 г., когато минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди при смърт е 2 000 000 лв. – §27 от ДР на КЗ и чл. 266 КЗ, и е определил по 85 000 лв. обезщетение за всеки от първите двама ищци и 90 000 лв. за третия с оглед поддържаните от него с майката изключително близки отношения, които обезщетения е намалил поради изплатените от ответника обезщетения.
С оглед изложеното от доводите на жалбоподателите, съдържащи се в Молбата за допускане до разглеждане на касационна жалба, следва да се разгледат тези, които съставляват основания за допускане на касационно обжалване по релевантните за делото въпроси: при определяне на обезщетението за неимуществени вреди кои обстоятелства съдът следва да съобрази. Останалите доводи не следва да се обсъждат, тъй като съставляват касационни основания за неправилност по чл. 281 т. 3 ГПК и не съставляват основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 – т. 3 ГПК, съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението за всеки от ищците при спазване принципа за справедливост, е въпрос на обоснованост на решението и касае правилността на постановения съдебен акт.
По изведения материалноправен въпрос за тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД, не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Както сочат и жалбоподателите, със задължителна съдебна практика – ППлВС №4/23.12.1968 г. са дадени задължителни указания, целящи точното и еднакво приложение на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, налице е и установена съдебна практика – решения, постановени от ВКС на основание чл. 290 ГПК, задължителни за долустоящите съдебни инстанции, която практика не следва да бъде ревизирана, затова не е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 от ТР №1/2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ВКС, ОСГТК това основание би било налице, когато разглеждането на въпроса допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й или когато законите са непълни, неясни или противоречиви, които предпоставки в случая не са налице.
По посочения материалноправен въпрос по поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно: съгласно т.ІІ на ППлВС №4/23. 12.1968 г. и формираната от ВКС по реда на чл. 290 от ГПК съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, понятието „справедливост” е свързано с преценка на редица обективно проявили се конкретни обстоятелства; справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти, като съдът следва да съобрази общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на обществото; да определи съдът справедливо обезщетение, означава да определи онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални, физически и психически сътресения. Въззивният съд не се е отклонил от дадените с ППВС № 4/68 г. разяснения относно критериите, въз основа на които следва да определи обезщетението, за да бъде спазен установеният от законодателя принцип на справедливост по чл. 52 ЗЗД, и от създадената от ВКС по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика, задължителна за долустоящите съдебни инстанции:Р.№33/04.04.2012 г. по т.д.№172/ 2011 г. на ІІ т.о.,Р.№114/03.11.2014 г.по т.д.№ 1053/2012 г. на ІІ т.о., Р. №53/12.06.2014 г. по т.д.№ 1556/2013 г. на ІІ т.о. Съдът е изпълнил задължението да прецени всички обстоятелства, относими към установяване съдържанието на връзката деца – родител, за понесените от всеки от ищците душевни болки и страдания от загубата на най-близък роднина, възрастта на загиналата, състоянието й приживе, а размера на присъдено застрахователно обезщетение по дела на различни апелативни съдилища, имат значение само като ориентир, предвид различните обстоятелства по всяко отделно дело.
Постоянна и задължителна за долустоящите съдебни инстанции е практиката на ВКС, обективирана в Р.№177/ 27.10.2009 г. по т.д.№ 14/2009 г. на ІІ т.о., Р.№ 83/ 06.07.2009 г. по т.д.№ 795/ 2008 г. на ІІ т.о., Р.№ 59/ 29.04.2011 г. по т.д.№ 635/ 2010 г. на ІІ т.о., Р.№1/26.03.2012 г. по т.д.№299/2011 г. на II т.о. ;Р.№28/09.04.2014 г. по т.д.№1948/2013 г. на ІІ т.о., че при определяне размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане, съдът следва са отчита икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Въззивният съд, като е преценил, че ПТП, при което е загинала майката на ищците, е настъпило на 29.09.2012 г., отчел е установените по делото факти и обстоятелства и е определил обезщетение по 85 000 лв. за всеки от първите двама ищци и 90 000 лв. за третия ищец, след което е съобразил изплатеното от ответника обезщетение по 60 000 лв. на всеки от ищците – така въззивният съд е съобразил социално-икономическото състояние в страната към този момент и не се е отклонил от постоянната практика на ВКС.
По материалноправния въпрос за съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението размер има формирана постоянна практика на ВКС- Р. №95/24.10.2012 г. по т.д.№ 916/ 2011 г. на І т.о.,Р.№141/28.01.2016 г. по т.д.№1398/2014 г. на ІІ т.о.,Р.№131/04.01.2016 г. по т.д.№ 2592/2014 г. на ІІ т.о., съгласно която при прилагане критерия по чл. 52 ЗЗД за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, лимитите на застрахователно покритие по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите нямат самостоятелно значение, но следва да бъдат взети предвид при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране критерия за справедливост. В този смисъл, като се е съобразил при определяне размера на обезщетението, че ПТП е настъпило на 29.09.2012 г. и е взел нормативно определените лимити при смърт на едно лице по застраховка ”гражданска отговорност” към този момент, въззивният съд не е постановил решението в противоречие с посочената съдебна практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 2257 от 08.12. 2014 г. по гр.д. №1929/2014 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА М. К. Г. – от [населено място], М. Л. П. – от гр. В.Т. и Г. Л. П. – от [населено място], всички чрез адв. П. К. – САК, адрес за призоваване [населено място], ул.”Славянска №6, офис 10 да платят на [фирма] – [населено място] по 200 лв. всеки – разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: