О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 147
София, 17.03.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Бонка Йонкова
Членове: Евгений Стайков
Галина Иванова
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 438/2016г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „У. Танк Е. Г. и Ко.”, със седалище и адрес на управление: Х.-Е. Щрасе 1, 63801 К. ам М., Федерална Република Германия, против Определение №3679 от 17.12.2015г., постановено по ч.гр.д.№5365/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, ГК, 7 с-в.
В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение, с което е потвърдено определение №2520/10.06.2015г. по гр.д.№401/2013г. по описа на Благоевградски ОС, е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, както и че е необосновано. Излагат се съображения, че всяко трето лице, чиято правна сфера е накърнена от допуснатата обезпечителна мярка, е легитимирана да иска отмяна на допуснатото обезпечение по реда на чл.402 ГПК. Сочи се, че като е приел противното, въззивният състав е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване относно въпроса „за кръга на легитимираните лица, които разполагат с правото да искат отмяна на допуснато обезпечение по реда на чл.402 ГПК, т.е. кръга на заинтересованите страни по чл.402 ГПК”. Посочено е, че въпросът е решен от въззивния състав в противоречие с т.6 от ТР №6/14.03.2014г. на ОСГТК на ВКС по т.д. №6/2013г., че по въпроса има противоречива съдебна практика, обективирана в определение №541/3.04.2012г. по ч.т.д.№124/2012г на АС-Пловдив, определение №882/14.06.2011г. по в.ч.гр.д.№624/2011г на АС-Пловдив, определение №2354/29.11.2013г. по в.т.д.№1334/2011г на АС-Пловдив, както е че отговорът на поставения въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК са депозирани писмени отговори от [фирма] и от М. М. С. – страните по т.д. №401/2013г. по описа на Благоевградски ОС. В отговора на [фирма] се застъпва становището, че частната касационна жалба е основателна и следва да бъде уважена. В отговора на М. С. се поддържа, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК за допускане на обжалваното определение до касация, както и че частната жалба е неоснователна.
В., ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди оплакванията на жалбоподателя и отговорите на частната жалба, намира следното:
С определение №2520 от 10.06.2015г., постановено по гр.д.№401/2013г. по описа на Благоевградски ОС, е оставена без разглеждане молбата на „У. Танк Е. Г. и Ко.”, с която се иска от съда да отмени допуснатото обезпечение с определение от 21.12.2013г., чрез налагане на запор върху вземания на [фирма] от „У. Танк Е. Г. и Ко.”, съгласно договор за франчайзинг от 1.10.2008г.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение въззивният състав от САС е потвърдил определението на Благоевградски ОС от 10.06.2015г.. Въззивният състав – аналогично на първоинстанционния съд, е приел, че подадената молба по чл.402 ГПК е недопустима, тъй като според съда „заинтересована страна по смисъла на чл.402 ГПК е само страна във висящия процес /исков или обезпечителен/, чието право е накърнено от процесуалното действие.” В тази връзка съдът е посочил, че дружеството „У. Танк Е. Г. и Ко.” / което не е страна във висящия процес/, не е надлежно легитимирано за иска отмяна на определението, с което е допуснато обезпечение.,
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима. Определението на въззивния съд, постановено по молба по чл.402 ГПК не попада в обхвата на съдебните актове, за които в ГПК е предвидена възможност да бъдат обжалвани с частна касационна жалба. Съгласно разпоредбата на чл.274 ал.3 ГПК, на касационно обжалване подлежат само определенията на въззивните съдилища, с които: – по т.1, се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и; – по т.2, се дава разрешение по същество на други производства или се преглажда тяхното развитие. Определенията за отмяна на обезпечение по реда на чл.402 ГПК не подлежат на касационно обжалване, тъй като не отговарят на лимитативно въведените с чл.274 ал.3 ГПК условия за достъп до касация. Обжалваното определение не може да се отнесе към хипотезата по чл.274 ал.3 т.1 ГПК, тъй като с него не се прегражда по нататъшното развитие на висящото т.д.№401/2013г. по описа на Благоевградски ОС. Определението не попада и в хипотезата на чл.274 ал.3 т.2 ГПК, тъй като с него не се разрешава материалноправен въпрос, свързан с предмета на самото производство и не се преклудира правото искането да бъде направено повторно в хода на производството и съответно да бъде разгледано от съда във всяко положение на делото /в този смисъл са разясненията, дадени в мотивите към ТР №1/21.07.2010г. по т.д.№1/2010г. на ВКС, ОСГТК/.
Без значение за допустимостта на касационното обжалване на определенията по чл.402 ГПК е обстоятелството дали въззивния съд се е произнесъл по жалба срещу определение, с което е разгледана молбата или срещу определение, с което молбата е оставена без разглеждане. С постановяването на въззивния акт е осъществен предвидения в ГПК въззивен контрол на първоинстанционното определение, постановено по реда на чл.402 ГПК, с което е изчерпан процесуалния ред за неговото обжалване. /в същия смисъл – определение №137/23.02.2015г. по ч.гр.д. №7451/2014г. на ВКС, ІV г.о. , определение №36/3.02.2016г. по ч.гр.д. №59/2016г. на ВКС, І г.о., определение №75/16.02.2016г. по ч.гр.д. №6050/2015г. на ВКС, ІV г.о. , определение №221/28.03.2013г. по ч.т.д. №1441/2013г., на ВКС, ІІ т.о/.
Без значение за допустимостта на частната касационна жалба е отразената в диспозитива на определението на въззивния съд възможност за касационно обжалване на определението, тъй като необжалваемостта произтича от разпоредбите на процесуалния закон.
По изложените по-горе съображения ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на „У. Танк Е. Г. и Ко.”, против Определение №3679 от 17.12.2015г., постановено по ч.гр.д.№5365/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, ГК, 7 с-в.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг състав на Търговската колегия на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: