О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 147
София, 19.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на първи юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр.д.№ 1863 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
С определение № 920 от 05.04.17 г. по в. ч. гр. д. № 577/17 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено определение № 2193 от 27.02.2017г. по гр. д. № 1110/2017г. на Варненския районен съд, с което на основание чл. 129, ал.3 ГПК е прекратено производството по делото.
Жалбоподателят К. П. Н., като пълномощник на дъщеря си Л. К. Я., е предявил срещу [фирма] иск за осъждане на ответника да опразни апартамент, находящ се в [населено място], [улица]. С разпореждане № 4198/27.01.2017 г. първоинстанционният съд е дал указания на ищеца да посочи адрес за призоваване на представляваната Л. К. Я., независимо от посочения такъв на пълномощника; да се представят доказателства за валидна представителна власт, с оглед на това, че представеното пълномощно е ограничено до представителство по отношение на друг имот; да се представят доказателства за родствена връзка между ищцата и пълномощника, както и да се обоснове правния интерес от търсената защита, с оглед твърденията, че ответникът е „преустановил ползването на имота“ и „апартаментът е опразнен“, като е посочено, че при неотстраняване в срок на нередовностите производството ще бъде прекратено. В изпълнение на указанията с отговор от 06.02.2017 г. К. П. Н. посочил адрес на ищцата и представил удостоверение за раждане. Уточнил е, че представеното с исковата молба пълномощно е генерално и включва извършването и на други действия за защита на имуществени права, освен посочените. Обосновал е правния си интерес от предявяване на иска с учреденото му вещно право на ползване върху процесния имот. Пояснил е също, че преустановяването на ползването на имота от страна на ответника се изразява във връчването на ключа от същия по нареждане на капитан Н. от РПУ през май 2016 г., като за опразването на апартамента му било съобщено от същото длъжностно лице, като това твърдение било невярно. С разпореждане № 6237/09.02.2017 г. са дадени последващи указания от съда ищецът да уточни дали предявява иска в лично качество, като ползвател на имота, или в качеството си на пълномощник на своята дъщеря Л. К. Я., като представи надлежно пълномощно, както и да посочи ясно дали ответникът е напуснал имота и преустановил фактическото му ползване. С допълнителен отговор от 14.02.2017 г. К. Н. е посочил, че оставя на съда преценката дали исковата молба е предявена от негово име, като носител на вещно право на ползване; общо от него и от дъщеря му като съищци, или само от нейно име. Посочил е, че процесният имот не е опразнен и не се обитава от наемателя. С определение № 2193/27.02.2017 г. първоинстанционният съд е прекратил производството, като е приел, че дадените указания не са изпълнени в цялост от ищеца. Въззивният съд, разгледал жалбата срещу прекратителното определение, обосновал, че правомощията на съда са ограничени по силата на диспозитивното начало и той не може да преценява служебно чия правна сфера се нуждае от защита и в какъв обем. След като не е уточнено кой е ищец по предявения иск, нередовностите в исковата молба не са отстранени и правилно на основание чл. 129, ал.3 ГПК е прекратено производството по делото. Частна касационна жалба срещу това определение е подадена от К. П. Н.. Жалбоподателят поддържа, че исковата му молба съдържа искане за опразване на наето за офис нужди жилищно помещение, което в момента не се обитава, не е напълно опразнено и се задържа без правно основание. Изразява несъгласие с констатациите на съда относно липсата на представителна власт по отношение на своята дъщеря, доколкото се легитимирал в процеса с генерално пълномощно. Счита за допустима предоставената на съда възможност да избира между три алтернативи на активно легитимирана страна. Жалбоподателят развива подробни съображения в подкрепа на позицията му за противоречие между прокламирания в Конституцията на РБ принцип за неприкосновеност на частната собственост и разпоредбата на чл. 170, ал.4 НК, предвиждаща процесуалния ред за ангажиране на отговорността при престъпления против собствеността. Счита, че съдът преднамерено и некомпетентно прекратил производството, вместо да съдейства активно за защита на правата му. Обосновава, че ако разпоредбите на чл. 175, ал.1 и 4 НК бъдат обявени за противоконституционни, ще се допринесе за борбата с битовата престъпност. Съобразно изложеното поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивния съд.
Не е налице обаче основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Жалбоподателят не формулира конкретен правен въпрос, а доводите му представляват оплакване за неправилност на обжалваното определение. В касационната жалба и представеното изложение не са развити мотиви и във връзка с поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а това е задължително изискване, съгласно т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г.
Основният въпрос, разгледан в обжалваното определение, е свързан с надлежното сезиране на съда и задължението му да разреши поставения пред него правен спор. За да възникне исков процес не достатъчно да съществува право на иск – нужно е то да бъде надлежно упражнено чрез редовно предявяване на иска. Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 2, във вр. ал. 1 ГПК, съдът приема за редовна онази искова молба, която отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК. Процесуалната легитимация на страните се определя от твърденията на ищеца в исковата молба, който заявява, че именно той е носителят на накърненото от ответника чрез възникналия между тях правен спор материално право. При проверката дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, съдът изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита се определя от страните и е недопустимо съдът по свой почин да променя параметрите на предмета на правния спор, обема и вида на търсената защита. Служебното начало, регламентирано също като основно начало на гражданския процес, вменява задължение на съда единствено да съдейства на страните за разкриване на обективната истина чрез съдействие за изясняване на делото от фактическа и правна страна. В този смисъл, като не е уточнил от името на кого се предявява иск – защита на чие субективно право се търси, ищецът не е сезирал валидно съда с искане за разрешаване на правен спор, индивидуализиран със своя предмет, страни и основание.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 920 от 05.04.17 г. по ч. гр. д. № 577/17 г. на Варненския окръжен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: