2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 147
гр.София, 02.04.2019 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесет и девети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч.гр.д. № 1187 по описа за 2019 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ожалвано е определение № 23/ 21.01.2019 г. по гр.д. № 107/ 2019 г., с което Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение (друг състав) е оставил без разглеждане касационната жалба на Е. Ш. Ю. срещу решение № 197/ 09.10.2018 г. по гр.д. № 266/ 2018 г. на Окръжен съд – Ловеч.
Определението се обжалва от Е. Ш. Ю. с искане да бъде отменено, а доводът е, че съдът е приложил неправилно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК.
От ответниците „Хлебопроизводство и сладкарство“ ЕАД и Териториално поделение на НОИ – [населено място], ответници и по частната жалба, не са постъпили писмени отговори в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Настоящият състав на Върховния касационен съд я намира с допустим предмет. С обжалваното определение въззивният съд е преградил по-нататъшното развитие на производството по гр.д. № 107/ 2019 г. на ВКС, а случаят попада в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Частната жалба е в компетентност на настоящия, „друг“ по смисъла на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК състав на ВКС. Подадена е от легитимирана страна. Жалбоподателят е ищецът по иска, чието право на касационно обжалване на въззивното решение обжалваният акт отрича. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на частната жалба, но тя е неоснователна. Съображенията са следните:
Гр.д. № 107/ 2019 г. е било образувано пред ВКС по касационната жалба срещу решение по въззивно дело, с което е отхвърлен искът на жалбоподателя по чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР).
Съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5 000 лв.
Съгласно чл. 357 КТ, трудов е спорът за установяване на трудов стаж. Въззивното решение не покрива изключенията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, за които законът допуска въззивно решение по трудов спор да е допустим предмет на касационно обжалване.
Настоящият състав на Върховния касационен съд споделя извода на предходния състав, че е с недопустим предмет касационната жалба срещу въззивното решение по иска по чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР, а е неоснователен довода в жалбата, че чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е бил приложен неправилно.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Е. Ш. Ю. срещу определение № 23/ 21.01.2019 г. по гр.д. № 107/ 2019 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.