3
гр. д. № 2013/2013 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 147
София, 21.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 1091/2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Ц. Т. М. е подал касационна жалба срещу решение № 163 от 05.12.2012 г. по гр. д. № 304/2012 г. на окръжен съд Търговище, с което е потвърдено решение от 13.09.2012 г., допълнено с решение от 04.10.2012 г. по гр. д. № 87/2011 г. на Търговищки районен съд, с което е признато за установено по отношение на касатора, че В. С. В. е собственик на УПИ …, в кв. 113 по плана на [населено място] с площ от 165 кв. м. и с построените в него къща и стопански постройки.
Ответницата по касация намират, че не следва да се допуска касационна проверка на въззивното решение, тъй като в изложението не са формулирани мотериалноправни или процесуални въпроси решени от съда и обусловили изхода на спора. По същество намира жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
За да уважи ревандикационния иск съдът е приел за установено от фактическа страна, че ищцата В. се легитимира като собственик на имота, предмет на иска, на основание договор за покупко-продажба срещу поето от нея задължение за издръжка и гледане, сключен с баща й С. В. Н. на 20.06.2003 г., обективиран в н. а. № 93, т. ІІ, д. № 378/2003 г.
Касаторът е противопоставил възражение, че ползва имота на основание предварителен договор за покупко-продажба сключен със С. Н. на 05.01.2002 г., в който е уговорено предаване на фактическата власт върху имота при сключването му, както и че уговорената цена, ще се изплати на равни месечни вноски от по 139 дол. за 90 месеца (7 г. и шест месеца), което задължение касаторът е изпълнил в уговорения срок (последната вноска е от 13.07.2009 г.), след което ще се сключи окончателен договор за продажба в нотариална форма.
Съдът е уважил иска като е приел, че касаторът, ответник по него, е недобросъвестен владелец, тъй като владее на правно основание, което не е годно да го направи собственик. То би било противопоставимо на ищцата, само ако касаторът е бил предявил иск за обявяване на договора за окончателен и той е бил вписан преди продавачът да се е разпоредил с имота в полза на ищцата. Намерил е също, че след като собственикът на имота не е идентичен с продавача по предварителния договор, то последния не може да бъде обявен за окончателен, поради което той е лишен от основание. След като касаторът осъществява фактическа власт без основание искът по чл. 108 ЗС е основателен.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуален въпроси, които не е формулирал в самото изложение. В обстоятелствената част на касационната жалба е развил довод, че съдът се е произнесъл по въпроса за това, че предварителният договор би бил противопоставим на ищцата, само ако е предявен иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД преди да е извършено разпореждане с имота в полза на същата. При разрешаване на този въпрос съдът не е съобразил уговореното между страните окончателният договор да се изповяда след заплащане изцяло на цената. Този пропуск на съда касаторът определя като разрешен процесуален въпрос относно задължението за обсъждане на доказателствата по делото. Твърди, че поставените въпроси обуславят основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационна проверка на въззивното решение.
Решаващият извод на съда за основателност на ревандикационния иск е обоснован от приетото, че след като продавачът по предварителния договор се е разпоредил с правото на собственост, преди обявяване на договора за окончателен, то упражняването на фактическата власт от ответника върху имота е без основание.
Изводът е направен в съответствие с материалния закон. Нормата на чл. 89 ЗЗД, повелява, че ако задължението на едната страна се погаси, поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право. С извършеното от продавача С. Н. разпореждане с имота, предмет на предварителния договор, изпълнението на последния е станало невъзможно, поради което той се счита развален по право.
Една от предпоставките за допускане на касационно обжалване е поставеният в изложението материалноправен или процесуален въпрос, разрешен от съда, да е предпоставил крайният изход на спора. В изложението не е формулиран материалноправен въпрос. Посоченият процесуален въпрос е решен от съда в съответствие с трайната и задължителна практика на ВКС.
При установеното по делото, че изпълнението на предварителния договор е невъзможно, поради това че продавача по него се е разпоредил с правото на собственост върху имота, предмет на договора, без правно значение за изхода на спора са клаузите на този договор за уговорения момента на сключване на окончателен договор и изпълнението на поетите от купувача по него задължения. Прекратяването на предварителния договор поради невъзможност за изпълнение е основание за касатора да иска връщане на платеното по него, като платено на отпаднало основание.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 163 от 05.12.2012 г. по гр. д. № 304/2012 г. на окръжен съд Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: