О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 147
София, 24.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 23.04.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2061/2014 година
Производството е по член 274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№1223/17.02.2014г.,подадена от К. С. Т.,в качеството й на Директор и представляваща „ОДЗ”С.” [населено място],с филиал ЦДГ”Пролет”с.П.,против определение №70/30.01.2014г. на Врачански окръжен съд,постановено по ч.гр.д.№65/2014г. по описа на същия съд,с което се потвърждава определение №858/13.1.2013г. по гр.д.№740/2013г. по описа на Районен съд [населено място]-за оставяне без уважение молбата на К. С. Т.-Директор на ОДЗ”Слънчице”,с правно основание член 64,ал.2 от ГПК за възстановяване на пропуснат срок за внасяне на държавна такса по сметка на въззивната инстанция.
По допустимостта на касационното обжалване:
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че с вх.№6133 от 05.11.2013г.,е била депозирана, чрез Районен съд, Бяла С. до Окръжен съд, В.,въззивна жалба от ОДЗ”С.”,Бяла С.,представлявано от Директора К. С. Т.,против решение от 18.10.2013г. постановено по гр.д.№740/2013г. по описа на Районен съд [населено място],която е оставена без движение,като нередовна,с дадени от съда указания за внасяне на дължима държавна такса в размер на 86,50 лева по сметка на Врачански окръжен съд и представяне на вносна бележка,за което жалбоподателят, настоящ касатор,е уведомен с лично връчено съобщение на 7.11.2013г.,откогато тече едноседмичен срок за отстраняване нередовността на жалбата,като след изтичането му е депозирана молба вх.№64 от 18.11.2014г.,с представен документ за внесената държавна такса,след което с разпореждане от 19.11.2013г. на РС Бяла Слатина въззивната жалба е била върната и жалбоподателят уведомен на 21.11.2013г.Съдът е посочил,че жалбоподателят е поискал от съда с молба вх.№6529/22.11.2013г. , възстановяване на срок по чл.64,ал.3,вр. с ал.2 ГПК,с мотиви за наличие на особени,непредвидими обстоятелства,осъществили се през този срок и довели до пропускането му,свързани с невъзможността да бъде платена сумата,поради невъзможност за разпореждането с бюджетните средства,свързани с отсъствието на главния счетоводител на детското заведение,в този период от 04.11.2013г. до 15.11.2013г. включително- в платен годишен отпуск,като са представени доказателства.Съдът е възприел изводите на първоинстанционния съд,че не са налице предпоставките на член 64 ал.2 ГПК за възстановяване на срока за внасяне на дължимата държавна такса,като освен това се посочва възможността на жалбоподателя,след получаване на съобщението за нередовността на въззивната жалба на 7.11.2013г./към този момент вече главният счетоводител е бил в разрешения му от последния годишен отпуск/, да поиска продължаване на срока по същите причини и след като не го е направил не е допустимо възстановяването му-чл.64,ал.3,изр. второ ГПК.Наред с това,въззивният съд е изложил доводи,че соченото от жалбоподателя обстоятелство-излизането на главния счетоводител на заведението в годишен платен отпуск в този период,не е сред предпоставките,които са възприети от трайната съдебна практика,предвидени в чл.64,ал.2 ГПК,а именно внезапно заболяване,неотложно пътуване за продължителен период от време,възникване на лични или професионални ангажименти,неподлежащи на отлагане,природни бедствия и други форсмажорни обстоятелства,каквито твърдения и доказателства не се посочват от жалбоподателя.Във връзка с депозираните от главния счетоводител свидетелски показания,съдът е посочил че в тях не се твърди последният да е отсъствал от населеното място,нито е бил търсен от директора на ОДЗ,за необходимостта от евентуално прекратяване на отпуска му,съгласно член 175 ал.2 КТ, с оглед разпореждане за платежно нареждане на дължимата сума за държавната такса.
В изложението си,приложено към частната касационна жалба,касаторът заявява,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение,съгласно член 280 ал.1,т.3 ГПК,а именно/цитирам/:
„поради противоречиво разрешаване на ВЪПРОСА:Кога се счита за извънредно обстоятелство използването на платен годишен отпуск,който не е планиран и заложен в графика за ползване на годишните отпуски,за текущата година на работниците и служителите в дадено учреждение?”,след което се правят касационни оплаквания,че въззивният съд неправилно е приел,че не се касае за непредвидено обстоятелство използването на платен годишен отпуск.
Видно от изложеното в решаващите мотиви на въззивния съд,така формулираният въпрос е неотносим към същите,представлява такъв по същество и е в зависимост от конкретните доказателства по спора и направените въз основа на тях изводи в постановения съдебен акт,във всеки отделен случай.Още повече,цитираните от касатора разпоредби на закона-член 172 КТ и член 175 КТ,са достатъчно ясни и безпротиворечиви и не се нуждаят от тълкуване.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №70/30.01.2014г. на Врачански окръжен съд,постановено по ч.гр.д.№65/2014г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: