О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№147
[населено място], 26.09.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3531 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 307, ал.1 ГПК.
Делото е образувано по молба /наречена въззивна жалба/ вх.№1000251 от 03.01.2014г. подадена от И. Р. Ц. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение по гр.д. № 22983/2011г. на Софийски районен съд, 69 състав, потвърдено с решение на Софийски градски съд по гр.д. № 7301/2012г. В молбата се сочи, че решенията са постановени при грубо нарушение на материалния закон и при недопустимо толериране на едни доказателства и игнориране на други. С молба от 10.02.2014г. подателят на молбата е уточнил, че тя представлява молба за отмяна по чл. 303 ГПК, към която е представил ново доказателство – удостоверение обр.УП-3.
С разпореждане от 16.05.2014г. първоинстанционният съд, по указание на Върховния касационен съд, е изискал от молителя точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, като е указал неблагоприятните последици при неизпълнение на указанието в едноседмичен срок. Разпореждането е съобщено на И. Ц. на 22.05.2014г. С молба от 30.05.2014г. той е посочил, че трудовия му договор с ответното дружество е продължил до 20.04.2011г., а заповедта за прекратяване е от 01.04.2011г.; че ответника [фирма] не е представил пълномощно на подписалия заповедта за прекратяване на трудовия договор; че заповедта за прекратяване не е подписана от него и че трудовата му книжка е задържана незаконно. Тези факти не са съобразени от съда и така са нарушени императивните изисквания на КТ за прекратяване на трудовия договор.
Ответникът по молбата [фирма], чрез пълномощника адв. Д., взема становище за недопустимост на молбата поради непосочването на конкретно основание по чл. 303 ГПК.Претендира разноски.
При извършената проверка на допустимостта на молбата, Върховният касационен съд, състав на ІІг.о., намира следното:
С решение № ІІ-69-12 от 16.02.2012г. по гр.д. № 22 983/2011г. на Софийски районен съд са отхвърлени предявените от И. Р. Ц. против [фирма] искове по чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ за признаване на уволнение за незаконно, за възстановяване на заеманата длъжност и заплащане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 2000лв. С решение от 12.11.2012г. по гр.д. № 7301/2012г. на Софийски градски съд първоинстанционното решение е потвърдено. С определение №200 от 23.07.2013г. по гр.д. № 1372/2013г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
За да отхвърлят иска за отмяна на уволнението и акцесорните претенции съдилищата са приели, че ищецът е отправил писмено предложение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, което е прието от работодателя и прекратяването е настъпило считано от 02.04.2011г. съгласно чл. 335, ал.2,т.3 КТ.
В подадената молба за отмяна е извършено формално позоваване на разпоредбите на чл. 303 и сл. ГПК, но въпреки дадените изрични указания, не е представено изложение за обосноваване на някое от законово уредените основания за отмяна. Производството за отмяна на влязло в сила решение е регламентирано като самостоятелно, извънинстанционно и е допустимо само при наличие на изчерпателно посочените основания по чл.303, ал.1, т.1-7 ГПК. Затова молбата следва да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна – чл. 306, ал.1 ГПК, като при липсата на такова молбата се явява нередовна и подлежи на връщане. В случая в подадената молба са изложени единствено оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на влезлия в сила съдебен акт. Такива твърдения не могат да послужат като основание за отмяна. Ето защо, след като молбата за отмяна не съдържа мотивирано изложение на основанията за отмяна, то същата следва да се остави без разглеждане.
В полза на ответника по молбата следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 540 лева.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх.№1000251 от 03.01.2014г. подадена от И. Р. Ц. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № ІІ-69-12 от 16.02.2012г. по гр.д. № 22 983/2011г. на Софийски районен съд потвърдено с решение от 12.11.2012г. по гр.д. № 7301/2012г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА И. Р. Ц. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на [фирма], ЕИК 121152375, сумата 540/петстотин и четиридесет/ лева разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до молителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: