6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 147
София, 27.03.2018 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3758 от 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№11363/07.08.2017г., подадена от С. А. Л. и Л. П. Л., двамата от [населено място], срещу решение №V-64/03.07.2017г., постановено от Бургаския окръжен съд, Пети въззивен граждански състав по в.гр.д.№682/2017г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това е отхвърлен предявеният от касаторите иск за приемане за установено по отношение на И. С. И. и С. Н. И., че С. А. Л. и Л. П. Л. са собственици на 58кв.м. от имот с идентификатор 66528.501.81 по КККР на [населено място], защриховани в жълт цвят на скицата към заключението на в.л.И. Б., находяща се на стр.59 по гр.д.№123/2014г. по описа на РС-Царево и за осъждане на И. С. И. и С. Н. И. да предадат владението върху процесните 58кв.м.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК /в редакцията на ГПК, действаща към момента на подаване на касационната жалба/. Излагат се съображения, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос /обусловил решаващите му изводи и съществен за изхода на спора/ за наличието на отчуждително действие на дворищно-регулационния план и за наличие на неприложен такъв дворищно-регулационен план с отчуждително действие, с който план се придава площ от един имот към образуван съседен УПИ, в случаите, при които собственик на двата засегнати от регулацията поземлени имоти – този, от който се отнема, за да се придаде към УПИ и този, към който се придава площ, е един и същ, т.е. при липса на разместване на собствеността. Касаторите поддържат, че така поставеният въпрос е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата с характер на задължителна такава /ТР №3 от 28.03.2013г. по тъл.д.№3/2010г. на ОСГК на ВКС/. Поддържат също така, че в обжалваното решение в противоречие със задължителната практика /ТР №3 от 15.07.1993г. по гр.д.№3/1993г. на ОСГК на ВС/ е разрешен и въпросът за обуславяне приложението по плана от фактическото преместване на оградата между два имота, а не от трансформацията на регулационните граници в имотни граници.
Поддържат, че ако не се приеме наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, то да се приеме, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд е разрешил материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за които конкретно няма формирана практика на ВКС от кръга на задължителната такава:
1.Има ли отчуждително действие влезлия в сила дворищно-регулационен план по З., наличие на неприложена регулация поради незаемане на придаваемата част от единия имот към другия, и прекратяване по силата на §8, ал.1 ПЗР на ЗУТ на отчуждителното действие на плана в случаите, при които собственикът на урегулираните с плана имоти, от единия от които се придава площ към другия, е един и същ и конкретно в случаите на имоти-държавна собственост, и възниква ли отчуждително действие за придаваемата част от единия към другия имот при последваща промяна на собствеността и продажба от държавата на единия УПИ на друго лице;
2.Възниква ли задължение за уреждане на регулационни сметки, за прилагане на регулацията, между новите собственици на УПИ, след като всеки един от приобретателите е заплатил цената на конкретния УПИ на предходния един и същи собственик на двете УПИ;
3.Непоставянето или непреместването на ограда по вътрешната регулационна линия между два УПИ, собственост на едно и също лице, основание ли е да се приеме, че не е приложен влезлия в сила план за регулация по отношение тези УПИ поради незаемане на придадената площ от единия имот, докато е налице единство на собственика, а впоследствие при преминаване на собствеността в патримониума на различни лица и непоставянето, респ. непреместването на оградата по регулационните линии на имота въпрос на заемане на придаваемата част като основание за приложение по плана ли е или е въпрос на владение на реална част от чуждия парцел.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба И. С. И. и С. Н. И. изразяват становище, че не са налице поддържаните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
С. А. Л. и Л. П. Л. са предявили против И. С. И. и С. Н. И. по реда на чл.108 ЗС иск за предаване владението върху терен с площ от 58 кв.м., реална част от УПИ IV-30 в кв.11 по плана на [населено място], [община], попадаща в имот с идентификатор 66528.501.81 по КК на С. с твърдението, че са придобили правото на собственост върху УПИ IV-30 по договор за покупко-продажба /н.а.№139 от 25.09.2001г./, с площ от 570кв.м., който имот е нанесен в кадастралната карта с идентификатор 66528.501.82 с площ от 455кв.м. поради погрешно заснемане на процесните 58 кв.м. в имота на ответниците.
В обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е неоснователен.
Прието е, че предявилите иска лица са закупили от А. Ц. на 25.09.2001г. /н.а.№139, том III, рег.№2212, дело №458/ дворно място с площ от 570кв.м., съставляващо УПИ IV-30 в кв.11 по плана на С., идентичен с имот с идентификатор 66528.501.82 по КК на населеното място, който имот на север граничи с УПИ III-31, идентичен с имот с идентификатор 66528.501.81.
По отношение имота на ответниците въззивният съд е приел, че на 27.01.1983г. в полза на И. Г. П., майка на И. С. И., е отстъпено право на строеж върху държавна земя за изграждане на жилищна сграда в държавен парцел III по плана на С., с посочена площ на парцела 930кв.м., а по силата на договор за покупко-продажба на имот-частна държавна собственост, сключен на 23.01.1998г., И. С. И. и С. Н. И. са придобили по време на брака си правото на собственост върху дворното място с посочена площ от 777кв.м., представляващо УПИ III-31, бивш парцел III, идентичен с имот с идентификатор 66528.501.81 по КК на населеното място.
Въз основа на изслушаните по делото съдебно технически експертизи въззивният съд е приел, че първият кадастрален и регулационен план на [населено място] е одобрен със заповед №457 от 26.06.1945г., след което през 1988г. при действието на З. е одобрен действащия ЗРП, който съдържа както улична, така и дворищна регулация, вкл. дворищнорегулационен план за имотите на спорещите страни. Взето е предвид обстоятелството, че в плана от 1945г. са нанесени само регулационните линии на образуваните парцели, но липсват заснети имотни граници, като според одобрения през 1988г. регулационен план процесните 58 кв.м. са част от имот с пл.№31 в кв.11 и се придават по регулация към УПИ IV-30, което урегулиране е станало по време, когато и двата имота /пл.№30 и пл.№31/ са били държавна собственост и преписки за уреждане на регулационни сметки между праводателите на страните не са открити.
Взето е предвид обстоятелството, че до плана през 1988г. няма придаваеми площи за уреждане на регулацията, че планът от 1988г. е одобрен при действието на З., който предвижда в чл.110, ал.1, че дворищно-регулационният план има пряко и непосредствено вещно-правно /отчуждително/ действие и предвиденото обезщетение /парично или имотно/ не е елемент от фактическия състав на отчуждаването и не рефлектира върху момента на преминаване на собствеността, който настъпва с влизане в сила на заповедта, с която регулационният план е одобрен. Прието е обаче, че от влизане в сила на ЗРП на [населено място] от 1988г. до настоящия момент процесната част, придадена с плана от 1988г. от УПИ III-31 към УПИ IV-30, не е била фактически присъединена към УПИ IV-30, тъй като оградата по имотната граница между двата УПИ не е била премахната или преместена по регулационната линия, съответно придаваемата част не е била завзета от собственика на УПИ IV-30.
Изложени са съображения, че обстоятелството, че към момента на одобряване на ЗРП собственик и на двата УПИ е била държавата, обяснява липсата на отчуждителни преписки във връзка с обезщетяването за придадената част, но не и липсата на фактическо прилагане на регулацията на място. С оглед на това е прието, че и ищците и ответниците са закупили урегулирани поземлени имоти, но при неприложена регулация и с влизане в сила на ЗУТ и изтичането на сроковете по §6, ал.2 ПР на ЗУТ съгласно §8, ал.1 ПР на ЗУТ отчуждителното действие на влезлия в сила, но неприложен дворищнорегулационен план за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищно-регулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти, се е прекратило. Прието е, че ищците са загубили собствеността върху придадената към имота им част от съседния имот поради отпадане на отчуждителното действие на дворищно-регулационния план, което е обусловило извод за неоснователност на предявения от тях ревандикационен иск.
Така изложените от въззивния съд съображения обуславят наличие на основание за допускане на касационно обжалване по поставените от касаторите въпроси, както следва:
– Има ли отчуждително действие влезлия в сила дворищно-регулационен план по З. и може ли да се приеме,че регулацията не е приложена поради незаемане на придаваемата част от единия имот към другия и отчуждителното действие на плана е прекратено по силата на §8, ал.1 ПЗР на ЗУТ в хипотеза, при която собственикът на урегулираните с плана имоти, от единия от които се придава площ към другия, е един и същ и конкретно в случаите на имоти-държавна собственост, и запазва ли се отчуждителното действие за придаваемата част от единия към другия имот при последваща промяна на собствеността и продажба от държавата на единия УПИ на друго лице;
-Възниква ли задължение за уреждане на регулационни сметки, за прилагане на регулацията, между новите собственици на УПИ, след като всеки един от приобретателите е заплатил цената на конкретния УПИ на предходния един и същи собственик на двете УПИ;
-Непоставянето или непреместването на ограда по вътрешната регулационна линия между два УПИ, собственост на едно и също лице, основание ли е да се приеме, че не е приложен влезлия в сила план за регулация по отношение тези УПИ поради незаемане на придадената площ от единия имот, докато е налице единство на собственика, а впоследствие при преминаване на собствеността в патримониума на различни лица и непоставянето, респ. непреместването на оградата по регулационните линии на имота въпрос на заемане на придаваемата част като основание за приложение по плана ли е или е въпрос на владение на реална част от чуждия парцел.
Така поставените въпроси обосновават крайния извод на въззивния съд за отпадане на отчуждителното действие на одобрения през 1988г. регулационен план и до настоящия момент не са поставяни пред тричленни състави на ВКС. Разрешаването на тези въпроси би било приложимо към неограничен брой случаи, при които на разглеждане са поставени идентични или сходни хипотези, поради което следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК в редакцията на тази разпоредба преди изменението, обн.ДВ.бр.86/2017г.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение №V-64/03.07.2017г. по в.гр.д.№682/2017г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Указва на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25лв. /двадесет и пет лева/ и да представят доказателства, че държавната такса е внесена.
След представяне на доказателства за внасянето на дължимата държавна такса делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: