О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 147
София, 27.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 1890/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. И. М. срещу определение № 289 от 24.01.2018 г. по ч.гр.д. № 384/2018 г. на Софийски апелативен съд. С него е оставена без разглеждане като недопустима подадената от Л. М. частна жалба против разпореждане на Софийски градски съд от 20.10.2017 г. по гр.д. № 11 979/2017 г., с което е оставена без движение въззивната жалба на жалбоподателя срещу решение № 82015 от 04.04.2017 г. по гр.д. № 30566/2016 г. на Софийски районен съд, и са дадени указания на довнасяне на държавна такса в определен от съда размер. Жалбоподателят счита, че определението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., за да се произнесе по жалбата, съобрази следното:
С определението, предмет на обжалване по настоящото дело, Софийският апелативен съд е оставил без разглеждане частната жалба като недопустима по съображения, че обжалваното определение не е от категорията на визираните в чл. 274, ал.1 ГПК, за които е предвиден самостоятелен инстанционен контрол.
Определение е обосновано и законосъобразно.
На самостоятелно обжалване, съгласно чл. 274, ал.1 ГПК подлежат определенията, които преграждат развитието на делото и тези, за които това е изрично предвидено в закона.
Съгласно чл. 262, ал. 1 ГПК, въззивната жалба се оставя без движение с указание за отстраняване на допуснати нередовности, когато не отговаря на изискванията на чл. 260, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 ГПК и чл. 261 ГПК.
Това определение по своя характер не е преграждащо, тъй като само по себе си не препятства по- нататъшното развитие на делото – жалбоподателят може да отстрани нередовностите и тогава изобщо няма да се стигне до връщане на жалбата. От друга страна, разпоредбата на чл.262 ГПК, която регламентира реда за отстраняване на нередовност на въззивната жалба, не предвижда изрично възможност за обжалване на акта, с който се тя оставя без движение и се дават указания за привеждането й в съответствие с изискванията на ГПК. По аргумент от чл. 262, ал.3 ГПК на самостоятелно обжалване подлежи определението за нейното връщане, когато нередовностите не бъдат отстранени в определения от съда срок, по повод на което горестоящият съд по необходимост следва да извърши проверка и за правилността на дадените на жалбоподателя указания. В това производство съдът ще вземе становище и по въпроса дали размерът на дължимата държавна такса е определен съобразно изискванията на Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
При отсъствие на постановено разпореждане за връщане на въззивната жалба обжалването на разпореждането за внасяне на държавна такса е недопустимо и законосъобразно подадената срещу него частна жалба е оставена без разглеждане.
По тези съображения въззивното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 289 от 24.01.2018 г. по ч.гр.д. № 384/2018 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: