О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 147
гр. София, 02.03.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 72 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 275, ал. 2 чл. 262, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. В. С. П. срещу определение № 2178 от 23.11.2011г. по ч. гр. дело № 1116/2011г. на Окръжен съд Благоевград, с което е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съобщението за оставяне на възражението без движение за внасяне на държавна такса не е връчено на страната на 04.11.2011, както е посочено в обжалвания съдебен акт, тъй като управителят на дружеството през периода от 25.10.2011г. до 25.11.2011г. е пребивавал в [населено място] във връзка с уреждане на сделка, поради което не е било възможно връчването да стане лично. Определението за оставяне на възражението без движение не е връчено лично на управителя на дружеството и това се установява чрез сравняване на положените подписи върху възражението и върху съобщението от 04.11.2011г. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да прекрати производството по чл. 423 ГПК, образувано по възражение на длъжника [фирма], [населено място] срещу издадената заповед за изпълнение № 754/10.05.2011г. по ч. гр. дело № 730/2011г. на Районен съд Петрич, въззивният съд е приел, че въпреки дадените указания с определение № 1965/01.11.2011г., връчено на 04.11.2011г. лично на управителя на [фирма], дружеството не е представило в предоставения едноседмичен срок /до 11.11.2011г./ документ за внесена държавна такса в размер 25 лв.
Определението е правилно и въззивният съд не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Дължимата държавна такса е определена в съответствие с т. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и тъй като същата не е внесена от длъжника при подаване на възражението по чл. 423 ГПК, законосъобразно съдебният състав с определение № 1965/01.11.2011г. е оставил без движение възражението, предоставил е на дружеството едноседмичен срок, в който да внесе държавна такса по сметка на Окръжен съд Благоевград в размер 25 лв. и в същия срок да представи вносната бележка, и му е указал, че при неизпълнение на дадените указания в определения срок възражението ще бъде върнато, а производството – прекратено. Копие от определението е връчено на [фирма] чрез неговия представител В. Н. П. на 04.11.2011г. и същото е получено лично от В. П., видно от приложеното по делото съобщение. Като е приел, че едноседмичният срок е започнал да тече от връчване на съобщението и е изтекъл на 11.11.2011г. и в деловодството на съда не е представен документ за внесена държавна такса, въззивният съд е направил извод за връщане на възражението и прекратяване на производството поради неизпълнение в срок на указанията на съда.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател за невъзможност за връчване на определението на управителя на дружеството на 04.11.2011г. поради пребиваване на управителя в [населено място] през периода от 25.10.2011г. до 25.11.2011г. Доказателствената тежест за установяване на твърдените от частния жалбоподател факти е негова, тъй като от тях той черпи изгодни за себе си правни последици, но в конкретния случай частният жалбоподател не е доказал пребиваване на В. Н. П. в [населено място] през периода 25.10.2011г.-25.11.2011г. и конкретно на 04.11.2011г., респективно отсъствие на управителя на дружеството от [населено място] на посочената дата.
Доводът, че определението за оставяне на възражението без движение не е връчено лично на управителя на дружеството, представлява оспорване на подписа, положен върху разписката, на гърба на съобщението преди името В. П.. Разписката представлява официален удостоверителен документ, поради което тежестта за доказване неистинността на документа /неавтентичността/ пада върху страната, която го оспорва. Частният жалбоподател не е ангажирал доказателства, установяващи неавтентичността на разписката.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2178 от 23.11.2011г. по ч. гр. дело № 1116/2011г. на Окръжен съд Благоевград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.