ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 147
София, 30. януари 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 6075 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 03.12.2012 г. по гр.д. № 12320/2012, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 23.11.2011 г. по гр.д. № 16577/2012, с което са отхвърлени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволна от решението е касаторката И. Н. И., която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси: кои ръководни длъжности попадат в кръга на ръководството на предприятието и трудовото правоотношение със заемащите ги може да бъде прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ, за правото на управителя, комуто управлението е възложено временно – до провеждането на публичен конкурс/подбор да прекратява трудови договори по чл. 328, ал. 2 КТ и за задължението на работодателя да изиска сведения от работника или служителя дали се ползва от особена закрила при уволнение, преди да връчи предизвестие или заповед за уволнение, които (въпроси) които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата [фирма], представляван от юрк. Г. Т. я оспорва, като счита че правните въпроси, които се претендира да обуславят решението не са формулирани, а съдът не може да ги изведе от посочените касационни основания, не е представена никаква съдебна практика, което основание за неподопускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и доколкото може да бъдат идентифицирани правни въпроси, те нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика. Ответникът по касациата счита, че въззивното решение е по същество правилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника по безсрочен трудов договор като ръководител Служба „Обществени поръчки” с двама юрисконсулти и един технически организатор в Дирекция „Правна”, която включва още службите „Правно обслужване” и „Съдебни вземания”. С решение на Столичния общински съвет са избрани членовете на съвета на директорите на дружеството временно – до провеждането на публичен конкурс/подбор и на 17.01.2011 г. е сключен договор за управление с изпълнителния директор. На ищцата е връчено предизвестие № К-269/24.02.2011, а трудовото правоотношение е прекратено с оспорваната заповед № 30/24.02.2011, считано от 28.02.2011 г. Със заявление вх. № К-276/25.02.2011 ищцата е уведомила работодателя, че е бременна V – VІ лунарен месец, като е представила документ за това. Заеманата от ищцата длъжност е ръководна по см. на § 1, т. 3 ДР КТ, тъй като по длъжностна характеристика на нея е възложено да организира, координира и отговаря за работата на службата и на служителите юрисконсулти и технически организатор, както това се вижда и от техните длъжностни характеристики. Договорът за управление е сключен за определен срок – до провеждането на публичен конкурс/подбор, но той не е „несъщински”, тъй като съветът на директорите е поел и изпълнил задължението да изготви бизнесплан и програма за подобряване на финансово-икономическото и технологичното състояние на предприятието в съответствие със стратегията за развитие на дружеството, които приет с решение от Столичния общински съвет. Към момента на връчване на предизвестието ищцата не е удостоверила с надлежен документ пред работодателя, че се ползва със закрила поради бременност.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставените правни въпроси обуславят решението по делото, но те нямат претендираното значение, тъй като не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд нито се разрешават противоречиво от съдилищата. Те нямат значение и за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че ръководна е длъжността на лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, работодателят е длъжен преди уволнението да иска информация от работника или служителя само за наличието на заболявания по Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 КТ.
Ответникът по жалбата не претендира разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 03.12.2012 г. по гр.д. № 12320/2012.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.