О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 147
София, 04.04.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито заседание на първи април две хиляди и тринадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
При участието на секретаря
Докладвано от съдията БАЛЕВСКА
гр.д. Nо 2078/2013 година и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх.Nо 3061/26.11.2012 год. на В. Б. К. от [населено място], чрез адв. М. Т.-САК срещу Решение Nо 208 от 04.10.2012 година по гр.д. Nо 330/2012 год. на ОС-Видин по допускане делбата на ПИ * в кв.76 по плана на [населено място] , обл. В. целият от 870 кв.м..
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е недопустимо, респ.неправилно, поради неправилно ценени доказателства и неточно приложение на закона, основания за отмяна по см. на чл.281 т.2 и т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като обжалваното решение е постановено в противоречие със задължителните разяснения по ТР 3/2010 година на ОСГК на ВКС по въроса за правното действие на невписаната на исковата молба за делба по отношение на решението, и допускане на делбата , и на основание чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК касацонното обжалване се поддържа по въпроса за зачитане доказателствената сила на официалния удостоверителен документ, поради необходимостта да се даде отговор дали следва да се зачете матералната доказатеслтвена сила , когато не е оспорен или е оспорен при неясното дали се оспорва автентичността или верността му.
В срока по чл. 283 ГПК не е постъпило писмено становище от ответниците по касация.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, като прецени наведените основания по чл. 280 ал.1 ГПК и на основание чл. 280 ал. 2 ГПК , намира:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед на данните за данъчната оценка на процесния недвижим имот и характера на деленото произовдство , намира същата за процесуално допустима.
С обжалваното рещение окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанци по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция по допускане на делбата между съделителите-сънаследници по отношение на спорния ПИ * в кв. 76 по плана на [населено място], общ.В., при равни права.
След преценка на доводите за наличие на основание за допустимост на касационното обжалване , настоящият състав намира , че по изведениете правни въпроси с изложението на касатора не са налице предпоставките на закона за селекция по чл. 280 ал.1 т.1 и т. 3 ГПК.
С ТР 3/ 2010 година на ОСГК на ВКС са дадени разяснения относно приложението на разпоредите на чл. 100 ал.3 във вр. с ал.1 ГПК / отм./ във вр. с чл. 114 ал.2 ЗС и чл. 129 ал. 3 във вр. с чл.1 ГПК във вр. с чл. 114 ал.2 ЗС , при изричните разяснения , че невписаната искова молба не се отразява нито на материалното право , предмет на заявения иск, нито на валидността на съдебното решение след като не се касае до същински недостатък на исковата молба , а на едно допълнително условие , касаещо възможността за проявление на защитния механизъм на вписването като процесуално действие на органа по вписване. В този аспект посоченото тълкувателно решение се явява неотносимо към поставения въпрос за валидността на обжалвания съдебен акт- решение по допускане на делбата в първата фаза , ако исковата молба не е вписана.
По изведеният въпрос за зачитане доказателствената сила на официалния удостоверителен документ- НА за собственост, , поради необходимостта да се даде отговор дали следва да се зачете материалната доказателствена сила , когато не е оспорен или е оспорен при неясното дали се оспорва автентичността или верността му ,не може да се поддържа основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като доколкото е била налице противоречива практика , то тя е обобщена с разясненията на ТР 11 / от 21.03. 2012 год. на ОСГК на ВКС. С разясненията си , ОС на ГК на ВКС приема , че НА, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179 ал.1 ГПК, относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост , тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост , когато не се противопоставя друго право на собственост , тежестта на доказване се носи от оспорващата страна , без да намира приложение разпоредбата на чл. 193 ГПК.Постановеното решение е в унисон с тази задължителна практика на ВКС, поради което не може да се допусне исканото касационно обжалване.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 3061/26.11.2012 год. на В. Б. К. от [населено място], чрез адв. М. Т.-САК срещу Решение Nо 208 от 04.10.2012 година по гр.д. Nо 330/2012 год. на ОС-Видин по допускане делбата на ПИ * в кв.76 по плана на [населено място] , обл. В. целият от 870 кв.м..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :