О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 147
гр. София, 06.03.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети март през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 593 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Д. Т. срещу разпореждане № 2449 от 26.06.2014 г. по гр.д. № 1466/2014г. на Софийски градски съд, с което е върната, на основание чл.280, ал.2 от ГПК и с оглед търговския характер на делото, подадената от същото лице касационна жалба срещу решение от 01.04.2014г. по гр.д. № 1466/2014г. на СГС, с което след отмяна на първоинстанционния акт се признава за установено по отношение на частния жалбоподател, че дължи на [фирма] по договор за кредитна линия сумата 5 021,181 лева – главница, заедно със законна лихва от 16.02.12011г. до окончателното плащане, сумата от 1089,05 лева – договорни лихва за периода от 19.08.2008г.- 15.02.2011г., заедно със законна лихва от 16.02.2011г. до окончателното плащане, сумата от 1132,74 лева – наказателна лихва за периода от 19.08.2008г. до 15.02.2011г.,
Частният жалбоподател моли да се отмени преграждащото определение, като противоречащо на разпоредбата на чл.280, ал.2 ТЗ, тъй като, делото не е търговско. Излагат се съображения, че делото е разглеждано като гражданско от двете долни инстанции, а предметът на иска – вземания, произтичащи от банков кредит, не променя гражданския характер на делото, тъй като едната страна по договора не е търговец, а сделката е насочена към задоволяване на нейни лични /потребителски/ нужди.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да върне подадената от касатора жалба, Софийски градски съд е приел, че атакуваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на предявените искове е под законодателно определения в чл.280, ал.2 ГПК размер на цената на иска, изискуем за касационно обжалване на въззивните решения по търговски дела. Видът на делото като търговско е изведен от характера на вземанията, предмет на делото, а именно вземания по абсолютна търговска сделка – банков кредит.
Разпореждането е правилно.
Извършената от въззивния съд преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие, както с императивното изискване на чл. 280, ал. 2 ГПК, така и с трайната практика на ВКС относно понятието „търговско дело” по см. на чл.280, ал.2 ГПК и чл.218а, ал.1 ГПК /отм./. „Търговско дело” е понятие по – широко от „търговски спор” по см. на чл.365 на ГПК и от дело, по което се търси изпълнение на задължение по търговска сделка. Понятието търговско дело по см. на чл.280, ал.2 ГПК не се отъждествява с „търговски спор” по см. на глава XXXII от ГПК, което е видно не само от различната терминология, използвана от законодателя, но и от обстоятелството, че на основание чл.104, ал.1 т.4 ГПК и чл.365, ал.1 ГПК, търговски дела с цена на иска до 25 000 лева вкл. се разглеждат като първа инстанция от районния съд не по реда на търговските спорове, а по общия исков ред, с оглед приложимостта на разпоредбите на глава XXXII ГПК единствено по отношение на дела, разглеждани от окръжен съд. Фактът, че търговските дела, родово подсъдни на районен съд, не са дела, разглеждане по реда на търговски спорове по см. на глава XXXII ГПК, категорично сочи за липсата на идентичност между понятията „търговско дело” и „търговски спор”. Да се приеме за вярно твърдението, че само търговските спорове са търговски дела, означава да се приеме, че на касационен контрол подлежат всички актове, постановени по търговски дела, тъй като споровете по глава XXXII ГПК са винаги с цена на иска /над 25 000 лева/ по-голяма от предвидената в чл.280, ал.2 ГПК цена на иска от 10 000 лева като критерий за ограничаване на допустимостта на касационния контрол. Подобно тълкуване обезсмисля разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК по отношение на търговските дела и я изпразва от съдържание. Ето защо, неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че делото е гражданско, а не търговско, тъй като искът е разгледан по общия исков ред за разглеждане на граждански спорове, а не по реда на особеното исково производство по търговски спорове. Процесуалният ред, по който се разглежда материалноправния спор /общ или по реда на особеното производство по търговски спорове/ не е установен от закона критерий за деление на делата на граждански и търговски.
В настоящия случай, предмет на делото са права, които произтичат от абсолютна търговска сделка – банков кредит, поради което по арг. на чл.365 ГПК, делото е търговско. Несъстоятелен е доводът на частния жалбоподател, че сделката не е търговска, тъй като насрещната страна по сделката е физическо лице, сключило договора за лични нужди. Според чл.286, ал.2 ТЗ, изброените в чл.1, ал.1 ТЗ сделки са търговски, независимо от вида на лицата, което са ги сключили, а съгласно разпоредбата на чл.287 ТЗ, разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело, при цена на всеки от исковете до 10 000 лева вкл., поради което, правилно е прието от Софийски градски съд, че въззивното решение, на основание чл.280, ал.2 ГПК, не подлежи на касационен контрол.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2449 от 26.06.2014 г. по гр.д. № 1466/2014г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.