О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№147
София, 07.04.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети март през двехиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова т.д. № 60373 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] и Г. Р. Т. чрез пълномощника им адвокат В. С. против решение № 165 от 22.06.2016 г., постановено по т.д. № 271 по описа за 2016 г. на Апелативен съд-В., с което е потвърдено решение № 128/18.02.2016 г. по т.д. № 1146/2015 г. на Окръжен съд-Варна за признаване за установено, че [фирма], [населено място] и Г. Р. Т. дължат при условията на солидарна отговорност на [фирма] следните суми, произтичащи от запис на заповед, издаден от [фирма] за сумата от 2 800 000 евро, авалиран от Г. Р. Т., а именно: 30 000 евро, представляващи част от дължимата сума, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.03.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена заповед № 1761/30.03.2015 г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3474/2015 г. на Районен съд-Варна, като са присъдени и направените в заповедното и съдебното производство разноски.
[фирма], [населено място] е подало писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1, изр.второ ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендира възстановяване на направените разноски в хода на заповедното производство, както и пред първата и пред въззивната инстанция.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Доводите във въззивната жалба на настоящите касатори са касаели неправилно приложение на чл.161 вр. с чл.190 ГПК; необоснованост на изводите на първоинстанционния съд относно възражението, че задължението по процесния запис на заповед не е източник на задължение към ищеца, тъй като същият е заменен по силата на изрични договорки между страните по настоящото дело с други обезпечение, евентуално, че не е изискуемо, тъй като менителничният ефект не е предявен, въпреки задължението за това с оглед начина на определяне на падежа по него /който е поставен в зависимост от предявяването на менителничния ефект/.
В. съд е приел, че оплакването в жалбата във връзка с неприлагането от съда на последиците по чл.161 във връзка с чл.190 ГПК е неоснователно, тъй като няма представени доказателства, че на основание подписания анекс № 5 от 28.03.2012 г. към договора за банков кредит № 902/07.12.2007 г. е бил издаден реално от кредитополучателя нов запис на заповед, авалиран от Г. Т. като физическо лице, за друга сума в по-нисък размер, с удължен срок, до който може да бъде предявен записът. Клаузата на чл.9, ал.4 от договора за кредит е променена, като с нея само се намалява първоначалната сума по записа с извършените до момента плащания по кредита и се променя срока за предявяване на записа на заповед за плащане. Уговорено е по същество не погасяване на старото задължение по записа, а замяната му с оставащото задължение по кредита след отчитане на плащанията. Щом сумата на остатъка по кредита /чл.18, ал.1/ е сумата и на предвидения нов запис на заповед /чл.9, ал.4/ – 1 966 371.71 евро, се касае не за ново задължение по кредита, обезпечено чрез издаване на нов запис на заповед, а за замяна на стария запис с нов запис на заповед за оставащото задължение по кредита. За да е възможно това да стане, е следвало банката да анулира /обезсили/ и върне на кредитополучателя стария запис на заповед, а последният вместо него да му издаде нов запис на заповед при новите условия. Няма данни да са предприети действия по замяната на вече издадения запис на заповед от 28.12.2010 г. с предвидения в анекс № 5 нов такъв. Ако е имало издаден нов запис на заповед, ищецът не следва да разполага със стария оригинален запис на заповед. Доколкото той е в държане на стария запис, е очевидно, че нито го е върнал на кредитополучателя, нито пък последният му е издал нов запис на заповед. Няма следователно основание съдът да прилага последиците по чл.161 ГПК с оглед непредставянето от ищеца на документ, за който няма доказателства, че съществува. Даже и да съществуват други записи на заповед, всички те, в т.ч. и записът на заповед от 28.12.2010 г., обезпечават изпълнението на договора за кредит за не повече от размера на действителното остатъчно задължение по договора за кредит. В случая банката признава със служебна бележка от 01.11.2013 г. на л.79 /предвид договореностите със споразумението от 11.10.2013 г. и нот.акт №3029/11.10.2013 г. за прехвърляне на имоти на основание уговорка „дълг срещу собственост“ в размер на 715 049.36 евро главница към 31.10.2013 г. Доколкото ищецът претендира не за цялата сума по записа на заповед – 2 800 000 евро, а за сума далеч по-ниска по размер и от сумата по записа, и от сумата по анекс № 5, и от сумата по служебната бележка на банката, и от сумата на оставащото общо задължение по кредита към момента по заключението на ССЕ в размер на 836 852.03 евро /главница – 715 049.36 евро, договорни лихви – 98490.98 евро, лихви върху просрочена главница – 11112.46 евро, неустойка върху просрочени лихви – 12199.23 евро/, а именно – сумата 30 000 евро, такова възражение няма практически смисъл. Записът на заповед е основание и доказателство за наличието на задължение на издателя, респективно на авалиста, към поемателя-ищец, до размера на тази сума, която е значително по-ниска от задължението на кредитополучателя към банката по каузалното правоотношение – договора за кредит. Това е само малка част от задължението по главницата с настъпил падеж към 10.03.2015 г. в размер на 120884.07 евро, формирано от 11 бр. месечни вноски с падежи на всяко десето число в периода – 10.05.2014 г. – 10.03.2015 г., установено от заключението на ССЕ, така че задължението по договора за кредит за сумата 30 000 евро е с настъпил падеж и е изискуемо.
За неоснователно е прието и оплакването за неизискуемост на задължението по записа на заповед поради непредявяването му за плащане на издателя и авалиста, тъй като записът на заповед от 28.12.2010 г. е с падеж на предявяване, като е уговорено в него, в срок до 26.03.2013 г. и под записа на заповед е направено изявление от Г. Р. Т. в качеството му на представляващ издателя – [фирма], заверено с подпис и печат, и от същия като физическо лице – авалист, заверено с подписа му, че записът на заповед им е предявен в срок. В тази му част документът е с характер на частен свидетелстващ такъв, с който се удостоверява неизгоден за издателите им факт, като документът важи срещу тях за така удостовереното обстоятелство. Следва при това положение да се приеме, че записът на заповед е предявен за плащане на издателя и авалиста към датата – 26.03.2013 г., уговорена в записа на заповед като краен срок, до който той е следвало да бъде предявен за плащане.
Съдът е изложил и съображения, че дори и да се приеме, че записът на заповед не е предявен за плащане в посочения срок, пак издателят и авалистът дължат сумата, доколкото при записа на заповед издателят е същевременно и платец, по аргумент от разпоредбата на чл.514, ал.1 ТЗ. Ето защо, задължението по записа на заповед за сумата 30 000 евро е изискуемо и вземането на ищеца за същата сума е съществуващо.
Обсъдено е и е прието за неоснователно и оплакването за отпадане на процесния запис на заповед като източник на задължение по силата на изрична договорна клауза по т.14 от споразумението между страните от 11.10.2013 г. Тази уговорка предвижда сключване на анекс към договора за кредит с предоговаряне на остатъчния размер на експозицията след приспадане цената на придобитите имоти, обезпечение – учредяване на особен залог на вземания на кредитополучателя от трети лица до общия размер на задължението и задължение на банката да върне в оригинал всички подписани до този момент от последния записи на заповед. Няма обаче постигната уговорка, че при тези условия всички издадени записи на заповед се считат обезсилени. Такава уговорка липсва и в анекс № 6 от 10.10.2013 г. към договора за кредит. С него не е определен размерът на остатъчния дълг по експозицията, представляващ остатъчен размер на задължението по кредита /посочен вече от банката със служебната й бележка от 01.11.2013 г./ и се учредява първи по ред особен залог на вземания във връзка с изграждането на Т. Х. като допълнително обезпечаване на остатъчния размер на дълга, без обаче банката да се отказва от другите си обезпечения, в т.ч. издадени записи на заповед, без да е договорено заменянето им с новото обезпечение, като изрично е посочено, че то е допълнително, без да е потвърдена уговорката по споразумението за връщане на издадените записи на заповед и без да е предвидено отпадане на силата им.
К. считат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:
1) следва ли съдът да обсъди в решение си всички възражения и доводи на страната
2) може ли съдът да приложи последиците на чл.161 ГПК само въз основа на косвени доказателства за съществуването на изисквания по реда на чл.190 ГПК документ
3) неизпълнението на задълженията по чл.190 ГПК, както и липсата на категорично становище относно съществуването или несъществуването на изисквания по реда на чл.190 ГПК документ, може да послужи като основание за приложението на чл.161 ГПК
4) следва ли да се счита за обезсилен записът на заповед от 28.12.2010 г., който е гаранционен към сключен между страните по настоящото съдебно производство договор за банков кредит, при положение, че е издаден нов запис на заповед, гаранционен към същото каузално правоотношение и който последващ запис на заповед отразява действителният размер на задължението по каузалното правоотношение
5) следва ли едно валидно поето задължение, каквото е задължението по т.14 от Споразумение от 11.10.2013 г. да трябва да бъде потвърдено в ново съглашение, за да породи правните последици, към които то е насочено.
Първият въпрос е обоснован с тезата на касаторите, че съдът не е обсъдил доводите, изложени в раздел А, т.т.1-10 от въззивната жалба. Въпросът не може да бъде съотнесен към данните по делото. В посочения раздел А на въззивната жалба са развити оплакванията относно произнасянето на първоинстанционния съд по приложението на чл.161 във вр. с чл.190 ГПК. В. съд е обсъдил тези оплаквания и е изложил мотиви защо от една страна приема възражението за неотносимо към изхода на спора, а от друга – за неоснователно. Факта, че в решението не е възпроизведана буквално всяка от десетте точки, касаещи оплакванията на въззивниците, не може да бъде свързано с изпълнение задълженията на съда по чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК.
Неотносими към изводите на въззивния съд са вторият и третият от поставените въпроси, тъй като съдът е приел несъществуване на документа не поради липса на преки доказателства за издаването му, а тълкувайки волята на страните договора, анексите и споразумението и от факта, че записът на заповед е в държане на ищцовата банка.
Неотносими се явяват и четвъртият и петият въпроси, доколкото мотивите на съда за уважаване на иска в предявения размер са, че дори и да съществуват други записи на заповед, всички те, в т.ч. и процесният, обезпечават изпълнението на договора за кредит за не повече от размера на действителното остатъчно задължение по каузалното правоотношение, а в случая безспорно е установено, че същото е в размер по-висок от исковата сума /установяването на което обстоятелство не се оспорва от касатора/.
В обобщение липсва основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
П. от [фирма] разноски за заповедното и първоинстанционното и въззивното производство са присъдени с въззивното решение, а за настоящото производство разноски не се претендират.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 165 от 22.06.2016 г., постановено по т.д. № 271 по описа за 2016 г. на Апелативен съд-В..
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: