Определение №147 от 8.4.2011 по ч.пр. дело №135/135 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2

ОПРЕДЕЛЕНИЕ по ч. гр. д. № 135/11 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 147

гр. С., 08.04.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание на шести април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА ч. гр. дело № 135 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:

Производство по чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от [фирма] и В. Ц. Г. срещу определение от 26.10.2010 г. по гр. д. № 1985/08 г. на С. градски съд. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението.
Ответниците по жалбата не вземат становище.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Видно е от данните по делото, че с решение от 27.07.2006 г. по гр. д. № 5757/04 г. С. районен съд е отхвърлил предявения от П. К. П., П. В. П., А. А. Р., Р. Р., Б. Б. Б., В. Т. С., К. В. Н. и В. В. Н. срещу [фирма][населено място], [фирма][населено място], [фирма][населено място], [фирма][населено място], Р. стопанство [община], [фирма][населено място], Д. В. И. и В. Ц. Г. иск за собственост на магазинно помещение, както и частично предявените искове по чл. 59 ЗЗД.
Срещу първоинстанционното решение е подадена жалба от П. П..
Решението е обжалвано и от ответниците [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], В. Г. и Д. И.. С въззивната жалба въззивниците са заявили, че резултатът от решението е правилен, тъй като не било доказано че се намират във владение на имота. Изразяват несъгласие с мотивите в частта в която съдът не е приел че исковете следва да се отхвърлят тъй като ищците не са собственици. Тъй като не можели да обжалват самостоятелно мотивите, обжалвали цялото решение.
С определение от 25.10.2006 г. въззивният съд е върнал въззивната жалба на [фирма], [фирма] и [фирма] като е приел, че е просрочена. С определение от 09.02.2009 г. е върнал въззивната жалба и на [фирма]. С обжалваното определение съдът приел че производството по въззивната жалба на [фирма], [фирма], Д. В. И. и В. Ц. Г. следва да бъде прекратено, тъй страната не може да обжалва мотивите на решението тогава, когато резултатът я удовлетворява.
Определението е законосъобразно. Тогава, когато искът срещу ответника е отхвърлен, той няма правен интерес от обжалване на решението. Както е прието и в т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по т. гр. д. № 1/2000 г. ОСГК на ВКС, със сила на пресъдено нещо се ползува само диспозитива на решението. Мотивите към решението според чл. 189 ал. 2 ГПК /отм./ не са част от него. След като по отношение на съдържащите се в тях констатации относно юридическите и доказателствените факти, както и по преюдициалните правоотношения не се формира сила на пресъдено нещо, те не могат да бъдат обект на обжалване отделно от решението.
Предвид на изложеното жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение от 26.10.2010 г. по гр. д. № 1985/08 г. на С. градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top