О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 147
София, 18.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 3321/2008 година.
Производство за допускане на касационно обжалване по чл. 288 ГПК.
К. Д. Д. от гр. В. и други са подали касационна жалба срещу решението на Варненския окръжен съд по гр. д. № 2718/2007 г., към която е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
След проверка на основание чл. 280 ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд приема следното:
Варненският окръжен съд с въззивно решение от 14. 05. 2008 г. по гр. д. № 2718/2007 г. е отхвърлил като неоснователен предявеният от К. Д. , И. А. , Д. Д. , Д. Д. , К. Г. , С. С. и Д. С. срещу С. С. и Р. С. , всички от гр. В., иск за отричане на правото им на собственост върху недвижим имот в землището на гр. В., кв. „В”, м. „Д”, представляващ реална част с площ 525 кв.м. от имот с площ 600 кв.м., ПИ № 604 по плана на новообразуваните имоти на СО „Д”. Въззивният съд е приел, че ответниците валидно са придобили собствеността върху имот № 604 в качеството им на ползватели по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, тъй-като в имота през 1989 г. е изградена постройка, която въззивният съд е приел, че представлява сграда по смисъла на цитираната разпоредба.
В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК, жалбоподателите изтъкват като основание за допускане на касация, произнасянето на въззивния съд по въпроса за идентификацията на процесния имот, което според тях, е в противоречие съъс съдебната практика. Този довод е неотносим към предмета на спора, конкретизиран от самите ищци. В обстоятелствената част на исковата молба те са посочили за основание на отрицателния установителен иск факта, че към 1 март 1991 г. в имота не е имало построена сграда, съгласно изискванията на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. До приключване на първоинстанционното производство, ищците не са заявили друго основание на иска и конкретно обстоятелството, че земята предоставена за ползване на ответниците, не попада върху терена на признатата им за възстановяване в стари реални граници земеделска земя. Такова твърдение е заявено от ответниците като защитно възражение по предявения срещу тях иск, но от това не следва, че ищците могат да се ползват от правните доводи на ответниците и заявените от последните фактически обстоятелства да се считат за основание на иска. Ето защо произнасянето на въззивния съд относно териториалната идентификация на земеделската земя, призната за възстановяване на ищците и земята, придобита от ответниците по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, не може да се преценява като основание за допускане на касация по молба на ищците.
Не е налице основание за допускане на касация на обжалваното решение във връзка с произнасянето на въззивния съд по съществения материалноправен въпрос по настоящото дело – за наличието на сграда в имота, което обуславя валидното придобиване на собствеността върху земята от ответниците по § 4а ЗСПЗЗ. Решаващият съд е направил такъв извод на базата на гласните доказателства по делото – свидетелски показания и заключение на техническа експертиза, установяващи, че постройката е направена през 1989 г. и представлява едно помещение с площ 13.96 кв.м., трайно прикрепено към земята на бетонова основа, с В и К и ел. инсталация. Въз основа на тези тези данни, съдът е обосновал извода си, че постройката представлява сграда по смисъла на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. В случая не може да се твърди, че произнасянето на съда е в противоречие със съдебната практика, тъй-като преценката, дали една постройка, намираща се върху подлежаща на възстановяване земеделска земя, представлява сграда, е индивидуална за всеки отделен случай. Доводите на касаторите по този въпрос, а именно, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляват касационни основания по чл. 281 ГПК, но не са основания за допускане на касация по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 14. 05. 2008 г. по гр. д. № 2718/2007 год..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: