О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№147
гр.София, 26.11.2008г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д.№ 556/2008 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение №200 от 28.07.2008г., постановено по в.гр.дело №321/2008г. на Великотърновския апелативен съд, с което е оставено в сила решение №207 от 14.02.2008г., по гр.дело №506/2007г. на Великотърновския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете на касаторката С. И. Д. срещу В. к. , гр. В. за заплащане на сумата от 46 200 лв., представляваща пропуснати ползи от нереализирани договори с “И” ООД, ЕТ “И” и ЕТ “М”, настъпили в резултат на неизпълнение на сключения договор за наем от 30.09.1999г., както и искът за заплащане на сумата от 15 673.80 лв. представляваща изтекла мораторна лихва върху главницата от 46 200 лв. Правното основание на иска е определено по чл.82 ЗЗД, във връзка с чл.230, ал.1 ЗЗД – неизпълнение на задължението на наемодателя да предаде на наемателя наетия обект в състояние годно за ползване, от което му са причинени вреди. Касаторката С. И. Д. в изложението си по чл.284, ал.3,т.1 ГПК се позовава на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба В. к. , гр. В. не взема отношение по изложените в касационната жалба основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд.
В приложеното към жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторката се е позовала на чл.280, ал.1, т.3 ГПК като основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение, като поддържа, че произнасянето от апелативния съд по претенция в големи размери представлява съществен материалноправен въпрос, както и че въззивният съд е постановил решението си в нарушение на чл.146 ГПК и тъй като по приложението му няма установена съдебна практика, с оглед на точното прилагане на закона и за развитие на правото е необходимо Върховният касационен съд да се произнесе по посочените нарушения на процедурата. В изложението си касаторката не е конкретизирала какви нарушения на процесуалната норма е допуснал въззивният съд, те са конкретизирани в касационната жалба – от съда не е направен доклад, с което ищцата е била лишена от възможността да узнае кои обстоятелства не е доказала, поради което не й е била дадена възможност да вземе становище и да представи доказателства по твърдяните факти.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК ще е налице, когато приложената от съда правна норма , от която е изведен решаващият мотив е неясна или непълна и се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда. Развитие на правото, като основание за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по конкретния, посочен от касатора, съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. Следователно приложимата материалната норма за конкретното материално право, чиято защита се търси с предявения иск, представлява съществения материалноправен въпрос, а не размерът на претенцията, с оглед на което изложеното не обосновава извод за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Необосновава извод за допускане касационно обжалване на въззивното решение позоваването на касаторката за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на чл.146 ГПК, от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, поради липсата на практика по приложението на нормата. Поставеният от касаторката процесуален въпрос не е съществен, защото не е обусловил крайните изводи на съда за неоснователност на предявените от нея искове. Правните изводи на съда са изведени след обсъждане на установените от страните правнорелевантните за спора факти и събраните по делото доказателства за тяхното доказване. За въззивния съд не е съществувало задължение да извърши процесуалните действия по чл.146 ГПК поради факта, че въззивното производство трябва да протече по реда по който се е развило първоинстанционното производство. С изменението на параграф 2, ал.1 от ПЗР на ГПК / ДВ, бр.50 от 2008г./ се промени уредбата на приложимостта на новия съдопроизводствен ред при разглеждане на въззивните дела, заварени от новия ГПК. След изменението на параграф2, ал.1 от значение за прилагане на стария ред за въззивното производство е датата на постъпване на исковата молба, а не датата на постъпване на въззивната жалба след 1.03.2008г., както предвижда параграф2, ал.2 ПЗР на ГПК в запазената редакция. Тъй като първоинстанционното производство се е развило по искова молба подадена през 2003г., за въззивното производство не е приложим новия съдопроизводствен ред, а процесуалните норми на отм. ГПК, независимо от това, че въззивната жалба е подадена на 31.03.2008г., поради което поставеният въпрос не се явява съществен за конкретния правен спор. Отсъствието на една от предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК обосновава извод за недопустимост на касационната жалба.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №200 от 28.07.2008г., постановено по в.гр.дело № 321/2008г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: