О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№147
гр.София, 17.03.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на девети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 997/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „В”ООД/в ликвидация/, гр. К., подадена чрез процесуалния му представител адвокат Е. Д. от АК-Кюстендил срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 09.07.2009 год. по в.гр.дело № 318/2009 год. С това решение е оставено в сила първоинстанционното решение на Кюстендилския районен съд от 14.03.2009 год. по гр.дело № 1464/2008 год., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца-касатор срещу В. И. К. от с. М., обл. Кюстендил иск по чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата 1 149,12 лева, представляваща обезщетение за вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в неправомерно присъединяване към водоснабдителната система чрез незаконно водопроводно отклонение, на което е монтирана и чешма в двора на къща в имот, находящ се в с. М.. Нарушението е било констатирано от служители на ищеца при извършена проверка на 18.07.2007 год., за което е съставен и съответен протокол от същата дата.
В касационната жалба се правят оплаквания, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Навеждат се доводи, че извършеното присъединяване към „В” мрежата без да се монтира водомер безспорно нарушава определения ред за ползуване и представлява деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, за който ответникът следва да бъде санкциониран чрез заплащане на обезщетение, изчислено на база количеството вода по пропускателната способност на водопроводната инсталация при непрекъснато изтичане на водата за едногодишен период съгласно чл.37 и чл.35, ал.6 от Наредба № 4/2004 год. на ММРБ.
Касаторът не конкретизира същественият материалноправен или процесуален въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който е от особено важно значение за изхода на спора, като най-общо сочи, че това е въпросът за непозволеното увреждане и приложението на чл.45 ЗЗД и чл.37 от Наредбата. Позовава се на приложени към жалбата две съдебни решения на Кюстендилския окръжен съд от 07.10.2009 год. по гр.дело № 338/2009 год. и от 16.07.2009 год. /липсва номер на делото, както и данни, че посочените съдебни актове са влезли в законна сила/, на които обжалваното решение противоречи, въпреки че касаят искови претенции със същото правно основание. С оглед съдържанието на изложението и представените две съдебни решения, може да се приеме, че поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване е по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба В. И. К. от с. М. не взема становище по допустимостта за касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият състав на Търговската колегия на ВКС счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от съществено значение за изхода на спора и е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното отхвърлително решение по съображения, че не са налице елементите на фактическия състав на чл.45 ЗЗД. Прието е, че искът е неоснователен, тъй като с оглед данните по делото ищецът не е доказал причинно-следствената връзка между претендираните вреди и противоправно поведение от страна на ответника по делото. По делото липсват данни, че именно ответникът В. И. К. е направил незаконното водопроводно отклонение, на което е монтирана чешма в двора на процесния недвижим имот, която е присъединил към водоснабдителната система, и по този начин е създал предпоставки за безконтролно източване на вода от водопровода. Ответникът не е адресно регистриран, нито е ползувател на имота, в който живеят родителите му. Видно от представения във въззивното производство нотариален акт № 1* том ІХ, дело № 2700/1975 год., купувач на процесния имот е И. К. С. на ответника. Ищецът по никакъв начин не е доказал, че ответникът е собственик или ползувател на имота, или че той е извършил сочените неправомерни действия. Решаващият съдебен състав е постановил решението си след обсъждане и анализ на събраните по делото доказателства /при съобразяване с разпоредбите на чл.154 и чл.235, ал.2 ГПК/ и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи.
Касаторът не е посочил в изложението си същественият материалноправен или процесуален въпрос, който според твърденията му е решен противоречиво от съдилищата. Различният резултат в представените към жалбата съдебни решения на ОС-Кюстендил по аналогични спорове /за които липсват данни, че са влезли в законна сила/ се дължи на различните факти по конкретното дело и е обусловен от представения по всяко едно от делата доказателствен материал.
Видно от съдържанието на касационната жалба наведените от жалбоподателя доводи във връзка с допустимостта на касационно обжалване представляват всъщност оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и незаконосъобразност. Твърдяните процесуални нарушения, изразяващи се в извършената от решаващия съд преценка на събрания доказателствен материал и релевантните за спора факти и обстоятелства по конкретното дело също са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основание на касирането му по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 09.07.2009 год. по в.гр.дело № 318/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/