О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1470
София, 23.12.2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на десети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 5521 по описа за 2015 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от И., представлявана от изпълнителния директор Ж. П., чрез главен юрисконсулт Т. А., срещу въззивно решение № 59/03.07.2015 г., постановено от Бургаския апелативен съд по гр.д. № 125/2015 г.
Излага доводи за неточно приложение на материалния закон. Обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Насрещната страна [фирма], представлявано от А. Я., чрез юрисконсулт П. К., е отговорило в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предмет на въззивното производство иск по чл. 59 ЗЗД, предявен в условията на евентуалност, за сумата 129 702,31 лв. – стойността на строителномонтажни работи, извършени в периода 2000 – 2002 г. от ищеца ИА . – [фирма].
Въззивният съд, като отменил решението на първостепенния Бургаски окръжен съд, отхвърлил иска като погасен по давност. За да постанови този резултат, съдът приел, че ищецът е бил държател на имота и началният момент на погасителната давност за вземанията, за извършени от него в чужд имот подобрения, започва да тече от момента на извършването им. В случая това е станало в периода 2000-2002 г., а искът е предявен на 18.12.2009 г., след изтичане на общата 5-годишна давност по чл.110 ЗЗД. Съдът се е позовал и на решение по чл. 290 ГПК – № 912 от 2.02.2010г. на ВКС по гр.д. №4713/2008г., І г.о., ГК.
В изложението към касационната жалба касаторът е поставил следния правен въпрос: какъв е началният момент на погасителната давност на иск по чл. 59 ЗЗД за подобрения върху имот, актуван като частна държавна собственост, извършени от ведомство, на което е предоставено управлението върху имота, в хипотезата, при която, след извършването на подобренията, приватизираното търговско дружество предявява иск за собственост върху имота, който е уважен с влязло в сила съдебно решение.
Обосновава се с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване за произнасяне по поставения въпрос с оглед точното приложение на закона, както и за развитие на правото. Няма никакво съмнение, че за държавата, съответно за нейните субституенти (министерства, ведомства и други органи) няма специално правило относно началния момент на погасителната давност за вземания по чл. 59 ЗЗД. Съгласно общия закон – чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. За вземания, произтичащи от неоснователно обогатяване за извършени в чужд имот строително-монтажни работи, началният момент, от който вземането за разноски и подобрения започва да тече, е в зависимост от качеството на извършителя/подобрителя – владелец (добросъвестен или недобросъвестен) или държател. В случая въпросът е относим спрямо правата на държател, извършил подобрения в чужд имот, като няма съмнение нито в доктрината, нито в съдебната практика, включително и задължителната, че вземането е изискуемо от момента на извършване на подобренията в чуждия имот. Няма доводи за необходимост от промяна в трайно установеното тълкуване в съдебната практика, а и съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице условия за това. Вземането безспорно е изискуемо от момента, в който е станало разместването на имуществените блага, а в коментираната хипотеза, това е моментът на извършване на подобрението.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Ответникът по касация моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията, но не представя доказателства за извършване на такива, поради което молбата е неоснователна.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 59/03.07.2015 г., постановено от Бургаския апелативен съд по гр.д. № 125/2015 г.
РАЗНОСКИ не се присъждат.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: