3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1473
С., 20.12. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1054/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Й. Б. от [населено място], срещу решение № 201/11.06.2012 год., постановено по в. гр.д. № 274/2012 год. на Окръжен съд [населено място] , в частта, в която [община] е осъдена да заплати на касаторката сума в размер на 3000 лв. – обезщетение за причинените й неимуществени вреди, както и разноски, и е постановено ново решение, с което предявеният от Г. Й. Б. срещу [община] иск до присъдения размер от 3 000 лв., е отхвърлен. Оставено е в сила първоинстанционното решение в частта, в която искът е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер. Присъдени са разноски.
С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3, т.1` ГПК.
Ответникът по касация [община] не взема становище относно допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
В. съд е отхвърлил предявените искове като е приел, че кучето не е проявило агресия спрямо ищцата, следователно не е налице противоправно деяние по смисъла на чл. 50,ал.2 ЗЗД. Приел е също така, ,че по своето естество действието на кучето представлява случайно деяние, което ответникът няма задължение да предвиди и да предотврати поради което фактическия състав на чл. 50 ЗЗД не е изпълнен.
При тези решаващи мотиви на съда касаторът е поставил следните правни въпроси:
1.В. резултат при непозволено увреждане, когато е причинено от вещ / животно/ може ли да бъде случайно събитие ?
2. Липсата на агресия у животното при причиняване на телесна повреда, означава ли липса на противоправно деяние по смисъла на чл. 50 изр. 2 ЗЗД ?
3. Възможна ли е липса на противоправност, когато деянието е причинено от вещ / животно/ ?
Твърди , че съдът е разрешил конкретния казус в противоречие с практиката на ВКС по посочените въпроси. Позовава се на Р № 360/09.07.2010 год. по гр.д. № 2402/2008 год. на І ГО на ВКС, Р № 639/02.07.2009 год. по гр.д. № 2398/2008 год. І ГО на ВКС , Р № 192/01.03.2010 год. по гр.д. № 3729/2008, ІІІ г.о. ВКС , Р №1039/17.06.1961 по гр.д. № 2979/1961 год. , ІV ГО, на ,т.3 от ППВС №4/30.10.1975 по гр.д. №5/1975 и ППВС №17/18.11.1963 год., както и на Определения постановени при условията на чл. 288 ГПК. Тези определения не попадат в обхвата на актовете, въз основа на които се извършва преценката по чл. 280,ал.1 и 2 ГПК, поради което не следва да бъдат коментирани.
Позоваването на двете ППВС и решенията на ВКС, постановени при условията на чл. 290 ГПК, които съставляват задължителна практика и решенията на ВС и ВКС , които нямат задължителен характер, е извършено общо като не става ясно в какво се изразява твърдяното от касатора противоречие с разрешаването на формулираните от него въпроси с обжалваното решение. Точка 3 от ППВС №4/30.10.1975 год. прави разграничение между отговорността по чл. 45, респ. 49 ЗЗД и отговорността по чл. 50 ЗЗД, когато вредите са произлезли от вещи. С този въпрос се занимава и т.2 от ППВС №17/18.11.1963 год. , а цитираните и представени решения на ВС и ВКС разглеждат хипотези, различни от настоящата.
Изложеното обосновава извода , че не са изпълнени кумулативните изисквания , с които законът свързва достъпа до касационното обжалване, а именно – да е формулиран правен въпрос, който е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и е обусловил изхода на спора и да е обосновано допълнителното основание / критерий/, за допускане на касационното обжалване, на което касаторът се позовава / в случая основанията по чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК/.
С оглед на горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 201/11.06.2012 год., постановено по в. гр.д. № 274/2012 год. на Окръжен съд [населено място] .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: