О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1474
София, 20.12.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 574/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Стана П. Б. от [населено място] чрез адв. Т. Д. срещу решение № 187/03.02.2012 год. на Пловдивския окръжен съд , ХІV в. гр.с., постановено по в. гр.д. №3451/2011 год. , с което е потвърдено решение № 478/26.10.2012 год., по гражданско дело №1124/2011 год. на Карловския РС, ІІ гр.с-в, с което са отхвърлени предявените от касаторката срещу [фирма] , [населено място] искове с пр. осн. (чл. 344,ал.1,т.1,2 и3 КТ за признаване на уволнението й за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа и за изплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, но не за повече от 6 месеца в размер на 1 655,24 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 27.0.2011 год. до окончателното изплащане на сумата.
С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3, т.1` ГПК.
Ответникът по касация [фирма] оспорват допустимостта на касационното обжалване на посоченото от касатора основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въззивният съд е отхвърлил предявените искове като е приел, че по делото са представени доказателства, установяващи състоянието на престой, поради което основанието на което уволнението е извършено – чл. 328,ал.1,т.4 КТ, е установено. Прието е също така , че ищцата не е установила наличието на закрила по чл. 13 от К. , доколкото не е доказала факта на свето членство в синдикалната организация , нито присъединяването си към К., поради което не може да се формира извод , че се ползва от разпоредбите на този договор. Дори да се приеме обратното , съдът е приел , че посочената норма се отнася само до случаи на масови уволнения, какъвто процесният случай не съставлява.
В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е формулирал един процесуалноправен и четири материалноправни въпроса като счита, че по отношение на тези въпроси е изпълнено основанието по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
Поставеният процесуалноправен въпрос , по отношение на който ищецът обосновава наличието на визираното от него основание / критерий/ не е обусловил изхода на делото. Същият касае липсата на указания на съда относно необходимостта ищцата да докаже, че се ползва от действието на К. . Както се посочи обаче, съдът е приел, че това обстоятелство е без значение за изхода на делото предвид обстоятелството, че предвидената в К. закрила , не касае процесния случай .
По отношение на формулираните материално правни въпроси, касаторът не е обосновал основанието по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК – значението им за точното приложение на закона и развитие на правото.
Съгласно т. 4 от ТР №1/ 19.02.2010 год.,постановено по т.д. № 1/2010 год. въпросът е от значение за точното приложение на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия ,а за развитие на правото , когато законите са непълни, неясни или противоречиви , за да се създаде съдебна практика по прилагането им .
Обосновка с какво разглеждането на поставените от касатора въпроси ще допринесе за точното приложение на закона или за развитие на правото в изложението липсва.Изложените във връзка с въпросите съображения, на практика съставляват доводи за неправилност на решението във връзка с тълкуване разпоредбите на чл. 120 КТ и чл. 328,ал.1,т.4 КТ , които могат да бъдат предмет на обсъждане в производството по чл. 290 ГПК, а не в настоящото производство.
По изложените съображения не са изпълнени кумулативните законови изисквания , с които се свързва достъпът до касационното обжалване, а именно – да е формулиран правен въпрос, който е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и е обусловил изхода на спора и да е обосновано допълнителното основание / критерий/, по който касационното обжалване следва да се допусне.
С оглед на горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 187/03.02.2012 год. на Пловдивския окръжен съд , ХІV в. гр.състав, постановено по в. гр.д. №3451/2011 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: