О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1474
София 28.10.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1156 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Д. Д. чрез адв. П срещу решение № 667 от 17.04.08г.по в.гр.дело № 187/09г.на Пловдивския окръжен съд. С него частично е отменено решение № 143/3.07.08г.по гр.дело № 3650/07г.на Пловдивския районен съд и в отменената част е постановено друго,с което е признато за установено по иска на С. Т. Д. ,че Д. й дължи сумата 8 500 лв,представляваща стойността на лек автомобил „Фиат Т. комби,ВК № Р*,собственост на ЕТ”Д”,съгласно т.ІІ от сключеното между тях споразумение от 30.10.06г. В частта,с която е отхвърлен предявения от С. Д. против С. Д. обратен иск за сумата 5000 евро,представляваща имуществени вреди,решението е оставено в сила.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Жалбоподателят счита,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси,от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,което е в приложното поле на основанието за касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
В писмен отговор ответницата по касационната жалба С. Д. чрез пълномощника си адв. Х моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че между страните е било сключено споразумение за отремонтиране на автомобил Ф. Т. ,ДК № Р* до 15.12.06г. При неизпълнение на това задължение Д. се задължил да заплати на Д. сумата 8 500 лв,представляваща равностойността на същия автомобил. От събраните гласни и писмени доказателства,както и от назначената съдебно-техническа експертиза,съдът е направил извод,че нито към уговорената дата,нито към настоящия момент автомобилът е в изправно техническо състояние,което състояние е в причинна връзка с причиненото от Д. ПТП. При тези факти съдът е приел от правна страна,че е налице предпоставката по т.ІІ от споразумението от 30.10.06г.за дължимост на претендираното обезщетение,поради което е уважил предявения установителен иск по чл.252 от ГПК/отм./За да отхвърли предявения от Д. обратен иск против С. Д. за заплащане на обезщетение в размер на 5 000 евро,съставляващи имуществена вреда,понесена от него вследствие наложените възбрани върху притежаваните от него недвижими имоти по изп.дело № 102/07г.на ЧСИ Н. В. съдът е изложил съображения,че не е налице елемент от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД – наличието на противоправно поведение от страна на взискателя по изп.дело С. Д.
Представеното от жалбоподателя С. Д. изложение за допускане на касационно обжалване не съответства на разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Законът предвижда произнасяне от въззивния съд по правен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото. За да е налице това основание следва произнасянето на съда да е свързано с тълкуване на закона,което ще доведе до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми,когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона,за да възприемат друго и т.н.какъвто не е настоящия случай. Не са изложени конкретни аргументи как приетото от въззивния съд разрешение на поставените въпроси относно установяване на договорните задължения,доказване на изпълнението им и действието на договорите,сключени чрез пълномощник влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитие на правото,при наличие на изрични законни разпоредби,по които има непротиворечива практика.
В изложението на каса тора се излагат оплаквания за неправилност на решението,които биха могли да се разглеждат като основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК,при вече допусната касация,но не са основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 667 от 17.04.08г.,постановено по гр.дело № 187/09г.на Пловдивския окръжен съд по жалба на С. Д. Д..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.