О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1475
София, 23.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №305/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адвокат К. М. – особен процесуален представител на ответника по исковата молба И. Н. П., против въззивно решение от 14.7.2010 г. по гр.д.№4470/2010 г. по описа на Софийския градски съд, а.о., Трети “В” състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение от 17.12.2009 г. по гр.д.№21493/2008 г. по описа на Софийския районен съд, І г.о., 35 състав, с което е И. Н. П. от [населено място] и осъден да заплати на К. И. Р. от [населено място] сумата 5828 лева, представлява получен на 30.5.2008 г. паричен заем, заедно със сумата 1631,10 лева, представляваща неустойка за периода от 01.7.2008 г. до 28.7.2008 г., включително, заедно със законната лихва върху сумата 7459,10 лева, считано от 29.7.2008 г. до окончателното й изплащане и деловодни разноски в размер на 1603 лева.
Въззивната инстанция е приела, че с оглед събраните доказателства ответникът по исковата молба и въззивен жалбоподател дължи на ищеца горепосочените суми по силата на процесния договор за заем в щатски долари. Прието е неоснователно оплакването на въззивника, че не е установено по категоричен начин, че дадената в заем сума е в щатски долари. Изводът е обоснован със събрани пред първата инстанция доказателства, които макар и косвени, са достатъчни за де обоснове извода, че заетата сума по сключения договор за паричен заем е в щатски долари, а освен това въззивникът не е ангажирал каквито и да било доказателства, от които би могло да се обоснове друг различен от направения извод.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона относно необходимостта от точно и ясно упоменаване на валутата при сключването на договори, съдържащи парични задължения. Сочи се, че подобен проблем в съдържанието на договорите е изключително рядко срещан и не е налице утвърдена практика относно това как следва да действат съдилищата, когато в договор за парично задължение валутната единица не е точно определена.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация К. И. Р., чрез процесуалния си представител – адв. Д. Д., е депозирал отговор по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира следното:
Водещото основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол е разрешаването на съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос. По естеството си касационния жалбоподател сочи приложението на чл.20 ЗЗД, за волята на страните относно договорената валута, при изпълнение на общото задължение на съда да тълкува сделките като правопораждащи факти на претендираните права и задължения. Това обаче не представлява разрешен съществен материалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същественият правен въпрос е винаги конкретен, включен в предмета на спора. Произнасянето на съда, съобразно предявеното искане по спорното право или правоотношение, произтичащо от сочения от ищеца фактически състав, представлява разрешаване на съществен правен въпрос. Изложеното от касатора с оглед извършеното от съда тълкуване на договора относно вида на уговорената валута, е довод за неправилност на обжалваното решение, а не за допускането му до касационен контрол. При каузалното тълкуване, ако съдът не е разкрил действителната воля на страните, решението би било постановено в нарушение на материалния закон – чл.20 ЗЗД и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл.235, ал.2 ГПК/, регламентиращи обсъждането на събрания по делото доказателствен материал, относим към установяване на действителната воля на страните, материализирана в сключения от тях договор. Доводите за неправилност на обжалваното решение не представляват основания за допускането му до касационно обжалване и могат да се разглеждат едва след като касационната жалба бъде допусната до разглеждане по същество.
Непосочването на съществения правен въпрос е достатъчно основание касационната жалба да не се допуска до касационно обжалване. Липсата на такъв прави невъзможно изследване наличието на допълнителните основания за допускане до касационно обжалване. Само разрешаването на съществения правен въпрос може да се прояви в допълнителните, изчерпателно посочени от законодателя в нормата на чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК основания за касационно обжалване. Подържаното от касатора относно приложение на нормата на чл.20 ЗЗД за вида на договорената валута не представлява разрешаване на съществен материалноправен въпрос, а касационно оплакване.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати по сметката на В. к. с. деловодни разноски в размер на 30 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 14.7.2010 г. по гр.д.№4470/2010 г. по описа на Софийския градски съд, а.о., Трети “В” състав.
ОСЪЖДА И. Н. П., ЕГН – [ЕГН], с последен известен постоянен адрес – [населено място], [улица], ет., ап., да заплати по сметката на В. К. С. деловодни разноски в размер на 30/тридесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: