О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1475
София, 23.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4458 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. Н. И. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. К. М., против въззивното решение № 87 от 3 юни 2015 г., постановено по в.гр.д. № 195 по описа на апелативния съд в гр. Варна за 2015 г., с което е потвърдено решение № 246 от 16 февруари 2015 г., постановено по гр.д. № 1223 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2014 г. в частта му за осъждане на И. да заплати на Д. Г. К. от [населено място] сумата от 18 хиляди лева обезщетение за неимуществени вреди: болки, страдания и стрес вследствие две средни телесни повреди, причинени на 13 декември 2012 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането, и адвокатско възнаграждение, и в тежест на касатора са определени разноски.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че гражданската отговорност на касатора е неправилно ангажирана, защото той е осъден с влязло в сила решение по нах дело и е признат за виновен, че по непредпазливост е причинил на ищеца вреди в качеството му на управител на О., но отговорността следва да се носи от дружеството, което е сключило застрахователен договор, покриващ рискове. Оспорва се присъденият размер на обезщетение като несправедлив поради неправилна преценка на доказателствата – кратък период за лечение на ищеца, пълното му възстановяване, неприемането на обезболяващи и връщането му на работа, възрастта на пострадалия и прогнозата за последиците от нараняването. Сочи се, че формално е отбелязано, че свидетелските показания за претърпените от ищеца болки и страдания са ценени при съобразяване на роднинските връзки с ищеца. Поддържа се осъществено от ищеца съпричиняване на вредите, изразило се във влизане в строителния обект без знание и съгласие на управителя на дружеството, в тъмната част на деня и след изтичане на работното време на строителите, без да е бил придружен от друг човек от техническия екип, каквото е било правилото. Сочи се, че процесната асансьорна шахта се намира извън партерния етаж, встрани от входа на строителния обект. Посочено е нарушението на установените от строителя правила за достъп до сградата. Оспорен е и изводът на съда, че няма забрана за доставяне на електронни услуги до обекти, намиращи се в сгради, осъществени в груб строеж. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа искане за допускането му по всички хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът Д. Г. К. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Ж. К., в отговор на касационната жалба излага доводите си за правилността на обжалваното решение.
В обжалваното решение съдът не приема възражението на ответника, че не той, а дружеството е легитимирано да отговаря по иска, тъй като физическото лице е надлежен ответник от материалноправна гледна точка за обезщетение на претърпени вреди като осъден за престъплението делинквент. След преценка на доказателствата за претърпените наранявания, данните за болките и страданията след инцидента и по времето на оздравителния процес, необходимите лекарски интервенции, възрастта на ищеца и прогнозите за бъдещи болки, съдът приема обезщетението от 18 хиляди лева за справедливо по размер. Не е споделено възражението за осъществено от страна на ищеца съпричиняване на вредите, като след съобразяване на представените данни за причината, поради която ищецът се е намирал в недовършената сграда, и създадените от строителя правила за достъп до нея, е прието, че изпълнителят е дал съгласие на инвеститора да изпълнява довършителни работи в обекта си, като води и използва свои работници на обекта и носи пълна отговорност за тяхното снабдяване с материали, инструменти и инструктаж. Посочено е, че няма забрана за доставяне на електронни услуги до обекти, намиращи се в сгради, изградени до степен на груб строеж. Заключено е, че нито тъмната част на денонощието, нито отсъствието на представителя на инвеститора при обследването на трасето на кабела, нито преценката на работодателя за броя на служителите му за отстраняване на аварията, са причината, довела до падането на ищеца, а единствената причина е необезопасеността на отвора на асансьорната шахта за коли.
К. съд приема, че нито един от изрично формулираните от касатора въпроси не обосновава допускането на касационното обжалване.
На първо място се твърди, че съдът се е произнесъл по въпроса за вредите и дължимото обезщетение, както и по въпроса относно задължението на съда да вземе предвид всички обстоятелства, имащи значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Касаторът твърди, че, независимо от обсъждането на всички относими към справедливото обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди доказателства, обсъждането не е достатъчно, за да се приеме, че приетото от него обезщетение по размер е справедливо, както и че е изпълнено задължението правилно да се приложат критериите за справедливост на обезщетението. Освен това се поддържа, че в подобни и в далече по-тежки от процесния случай по страдания, продължителност на страданията, физическите и психически сътресения, болки и неудобства, съдилищата са присъждали далече по-ниски обезщетения. От самите съображения на касатора става ясно, че действително съдът е взел предвид всички обстоятелства, имащи значение за определяне на справедлив размер на обезщетение, а не се изяснява какво касаторът има предвид под „обсъждането не е достатъчно”. Не се сочат грешки при оценката на относимите обстоятелства, пренебрегване или надценяване на някое от тях. Не се сочат грешки при оценката на защитимото с предявения иск благо, накърнено при деликта. Твърдението, че в по-тежки случаи съдилищата са присъждали по-нисък размер на обезщетения, не взема предвид необходимото съобразяване на съвкупност от обстоятелства, неизчерпателно изброени още в ППВС № 4/1968 г., които при телесните увреждания (както в случая) са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Обвързващата постановка на соченото ППВС, възприемана неизменно от съдебната практика, и преутвърдена в решенията на ВКС по чл. 290 ГПК, е че понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В. съд сочи, че нарушението на чл. 52 ЗЗД довежда до разноречива практика относно размера на неимуществените вреди и до големи различия между присъдените размери по различни дела за съвсем сходни случаи, но в случая нито се твърди дадено различно разрешение по критерия „справедливост” за сходен случай, нито се представя съдебна практика, която да обосновава твърдението на наличие на съвсем сходен случай. При това положение не е необходимо да се съобразява представената от касатора изобилна съдебна практика.
На второ място се поставя въпрос за наличието на съпричиняване и намаляване на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Очевидно поставеният въпрос е предизвикан от основния извод на съда – дори и да са допуснати нарушения на установения от строителя режим на допускане до сградата и дори без да се взема предвид частта от денонощието, в която е станал инцидентът, причината за него е само липсата на обезопасяване на съответния отвор в строежа. Следователно съдът е отрекъл изцяло наличието на хипотеза, при която, както се поддържа в цитираната от касатора съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато пострадалият обективно е допринесъл за вредоносния резултат, като този конкретно установен принос е приносът, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на делинквента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Поставеният изрично от касатора въпрос е фактически в първата си част и по тази причина не може да послужи за целите на производството по чл. 288 ГПК, а въпрос за това в кои хипотези поведението на пострадалия води до увреждането като неблагоприятен резултат, както и за конкретната в процеса причинна връзка между поведението на пострадалия и произтеклите вреди, не се поставя. По втората част на въпроса няма произнасяне от страна на въззивния съд, тъй като съпричиняване не е прието за налично. Следващият въпрос – относно задължението на въззивната инстанция да обсъди всички събрани по делото доказателства, възражения и доводи на страните, също е свързан с твърдението на касатора за осъществено съпричиняване на вредоносния резултат (според касатора съдът не обсъдил протокола за резултатите от извършено разследване на злополуката и показанията на свидетел за местоположението на асансьорната шахта), поради което важат изложените по-горе съображения.
На последно място, доколкото изводът на съда за единствената причина, довела до вредоносния резултат, не е станал предмет на питане от страна на касатора, без обуславящо значение са и въпросите за допустимите дейности в обекти, които не са разрешени за ползване по установения от закона ред, и представлява ли доставката на интернет услуга „ползване” на един обект. Освен това касаторът не е обосновал наличието на поддържаното приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на обжалването по тези въпроси.
При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на заплатените по договор за правна защита и съдействие 1650 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 87 от 3 юни 2015 г., постановено по в.гр.д. № 195 по описа на апелативния съд в гр. Варна за 2015 г.
ОСЪЖДА И. Н. И., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], да заплати на Д. Г. К. с адрес в [населено място],[жк], вх. , ет. , ап., сумата от 1650,00 (хиляда шестстотин и петдесет) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: