О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1476
София 23.12.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 6031 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Г. Х. А. чрез адв.Д. К. срещу решение № 1519 от 9.07.15г.,постановено по в.гр.дело № 1339/15г.на Софийския апелативен съд,с което е потвърдено решение от 26.11.14г.по гр.дело № 2208/11г.на Софийски градски съд,ГО,І-18 състав.С него е отхвърлен иска,предявен от същата страна против Д. С. Т.,с правно основание чл.240 ЗЗД,за заплащане на сумата 144 327.87лв/левова равностойност на 1124 368.26 австралийски долара/,предоставена по силата на договор за заем от 29.12.2006г.
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК жалбоподателят поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС,решавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото – чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК.Приложена е съдебна практика.
Ответницата по жалбата Д. С. Т. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че на 29.12.06г.Д. А./австралийското име на ищеца Г. А./е превел по сметка на ответницата Д. Т. в „Б. ъф С.”С.,Г. сумата 124 368.26 австралийски долара.Като е съобразил твърденията на ищеца в исковата молба и уточнението към нея,че процесната сума е предоставил на ответницата по силата на устен договор за заем от 29.12.06г., със задължение за връщане на 27.04.07г.,съдът е квалифицирал предявения иск по чл.240 ЗЗД.Ответницата не е оспорила факта на получаване на сумата по собствената си банкова сметка,но е поддържала,че й е предоставена от ищеца като дарение предвид установените близки отношения и предстоящо сключване на граждански брак.За да отхвърли иска като недоказан съдът е изложил съображения,че предвид реалния характер на договора за заем,в тежест на ищеца е да установи предаването на исковата сума на ответницата и предоставянето й в заем,което същият не е сторил.
Настоящият съдебен състав намира,че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалния въпрос: следва ли да се приеме,че е настъпила окончателна преклузия за посочване на нови доказателства пред въззивния съд,ако първоинстанционният съд не е изпълнил служебните си задължения по чл.146 ГПК във връзка с гласните доказателства,като разрешен в противоречие с практиката на ВКС – Тълкувателно решение № 1/2013г.на ОСГТК на ВКС-т.3; решение № 700 от 6.12.10г.по гр.дело № 304/10г.на ІІІ г.о.; решение № 307 от 20.03.12г.по гр.дело № 284/11г.на ІІ г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК.
Не следва да се допуска касационно обжалване по въпроса за определяне правната квалификация на иска,тъй като в случая в съответствие със съдебната практика въззивният съд е квалифицирал спорното материално право съобразно твърденията на ищеца в исковата молба и в молбата –уточнение към от 7.02.12г.,че е предоставил исковата сума на ответницата в заем.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1519 от 9.07.15г., постановено по в. гр.дело № 1339/15г.на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя Г. А. в едноседмичен срок да внесе сумата 2886.56 лв държавна такса за разглеждане на жалбата по сметка на ВКС и да представи доказателства за това.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на Председателя на ІV го. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.