О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1477
гр.София, 28.12.2015г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
любка андонова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 6060 описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 04.08.2015г. по гр.д.№14/2015г. на АС В.Търново, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.170 ЗЗД, вр.чл.26 ЗЗД.
Жалбоподателите – Е. П. В. и Н. Д. В., чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържат, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Поддържат , че постановения съдебен акт е недопустим.
Ответникът [фирма], чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил иска за прогласяване нищожността на т.3 от договора за учредяване на ипотека, оформен с н.а. №г., поради противоречие със закона, който иск е предявен от Е. и Н. В. срещу [фирма].
Съдът е счел, че е сезиран с иск с правно основание чл.170 ЗЗД, във връзка с чл.26 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договорна ипотека, оформена с нотариален акт №г. на нотариус с ран на действие РС- Р., в частта м, по отношение на учредената ипотека върху нжилищтна сграда и 182идеална част от дворно място в [населено място].
Установено е по делото, че с н.а. № от г. на нотариус от района на Русенския районен съд П. и Н. В. са придобили 1/2 идеална част от дворно място, цялото от 200 кв.м., намиращо се в [населено място], заедно с построената в него масивна жилищна сграда – близнак, от към южната страна, с н.а. № от г. на нотариус от района на Русенския районен съд П. и Н. В. са прехвърлили на ищеца Е. В., който е техен син и ищец по настоящото дело, ? идеална част от имота по н.а. №, срещу задължение за гледане и издръжка, с н.а. № от г. на нотариус от района на Русенския районен съд е признато правото на собственост на П., Н. и Е. В. на изградената над жилищната сграда по н.а. № и н.а. №, описана по-горе, надстройка, масивна, състояща се от втори етаж със застроена площ 58,40 кв.м., състоящ се от две стаи, коридор, баня-тоалетна, вътрешно стълбище към него и тавански етаж над втория етаж, състоящ се от обитаемо таванско помещение с вътрешно стълбище към него, като тези етажи са функционално свързани с първия етаж и заедно с него представляват едно общо жилище и с н.акт № от г. на нотариус от района на Русенския районен съд е признато правото на собственост на П., Н. и Е. В. и на масивния гараж, долепен до жилищната сграда, който гараж е с площ 20,21 кв.м., със санитарно помещение към него и е изграден въз основа на строително разрешение № 958/09.08.1993г., издадено от Община-гр. Р..
Установено е, че жалбоподателите – ищци в производството- Е. и Н. В. са съпрузи от 10.11.1990г., видно от приетото като доказателство по делото удостоверение за сключен граждански брак.
Констатирано е, че с н.а. № от г. на нотариус от района на Русенския районен съд, е сключен договор за учредяване на ипотека между [фирма] като кредитодател; [фирма] като кредитополучател и ипотекарните длъжници П., Н., Е. и Н. В. , за обезпечаване вземането на Банката по договор за инвестиционен кредит от 02.11.2007г. в размер на сумата 370 000 лева, заедно с договорните и наказателни лихви, такси и разноски; както и за обезпечаване на вземането на Банката по договор за овърдрафт от 02.11.2007г. в размер на 30000 лева, заедно с лихви, разноски и такси. Ипотекарните длъжници са обезпечили тези вземания на Банката чрез ипотека на следните недвижими имоти: триетажна жилищна сграда-близнак, намираща се в [населено място], с вход откъм ул.М., с идентификатор 63427.2.2549.1 и идентификатор 63427.2.2549.2 по кадастралната карта на [населено място], с обща застроена площ от 108 кв.м.; състояща се от напълно самостоятелен вход и тавански етаж; както и гараж, долепен до жилищната сграда, със санитарно помещение към него, с площ от 20,21 кв.м., представляващ сграда с идентификатор 63427.2.2549.3 по кадастралната карта на [населено място], както и ? идеална част от дворното място, в ксоето е изградена сградата..
Установено е, че с влязло в сила решение №231 от 27.03.2013г. по гр.д. № 1243/2010г. на ОС Русе по предявен от П. В. иск е прогласена нищожността на учредената с н.а. №г. договорна ипотека само по отношение на гараж от 20,21 кв.м. с идентификатор 63427.2.2549.3, а искът за нищожност на ипотеката, оформена с н.а. № по отношение на имотите с идентификатори 63427.2.2549.1 и 63427.2.2549.2 е отхвърлен.
При тези данни съдът е счел, че предявеният иск за нищожност на ипотеката, оформена с н.а. № по отношение на имотите с идентификатори 63427.2.2549.1 и 63427.2.2549.2 е допустим, тъй като в случая не е предавен иск по спор, който вече е разрешен с друго влязло в сила решение. Посочено е, че съгласно чл.298 от ГПК сила на присъдено нещо съществува между същите страни, за същото искане и на същото основание и съгласно чл.299 от ГПК в този случай същият спор не може да бъде пререшаван и по-късно заведеното дело се прекратява. Съдът е изложил съображения за това, че по предходното гр.д. № 2415/2010г. на РС Русе и в.гр.д. №1243/2010г. на ОС Русе, приложени към настоящото дело, не са участвали като страни Е. и Н. В., които са ищци по настоящото дело и поради това е разгледал предявения иск по същество.
Прието е, че съгласно чл.170 ЗЗД основанията за недействителност на ипотеката са неизвестност за личността на кредитора, на собственика или на длъжника, за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане или за размера на сумата, за която се учредява ипотеката. Посочено е, че по делото ищците въвеждат само две основания за недействителност на процесната ипотека, а именно: неизвестност за тъждеството на имота поради несъответствие между описаното в нотариалния акт и действителното положение, и неизвестност на собственика на имота, поради посочването в нотариалния акт, че кредитополучателят [фирма] е негов собственик. Съдът , като е взел предвид, че в теорията и съдебната практика се приема еднозначно и постоянно, че тъждеството на ипотекирания имот не следва да се решава само въз основа на описанието му в нотариалния акт, а от всички обстоятелства по делото, установени със събраните доказателства относно индивидуализиращите признаци на имота, е счел че ипотеката по н.а. №161 е учредена върху конкретни имоти, които при сключването й са принадлежали на учредителите на ипотеката. Прието е, че индивидуализиращите признаци на ипотекирания имот, посочени в нотариалния акт водят до извода, че макар триетажната сграда близнак да е записана в кадастралната карта с идентификационен номер, общ и за сградата близнак, собственост на третите лица – П., както и, че за сградата с идентификатор 63427.2.2549.2 да не е посочена квадратура, тези описани в акт индивидуализиращи признаци са достатъчни за да се приеме, че ипотекираният имот по т.3 от е тъждествен с имота, собственост на Е. и Н. В. към 05.11.2007г. – датата на учредяване на ипотеката. Съдът е приел, че в случая е налице и тъждество на ипотекираните имоти, което следва както въз основа на съдържанието на нотариалния акт за ипотека и на нотариалния акт, с които ищците са се легитимирали като собственици при учредяването на същата, така и съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, прието по делото. При тези данни съдът е приел, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което го е отхвърлил.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК, жалбоподателите, чрез процесуалния си представител поддържат, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за недопустимостта на съдебен акт поради предубеденост на съдия от съсатва на съда-когато е участвувал в друг съдебен състав разрешил аналогичен спор със същото искане , по отношение на същия имот, както и недействителен ли е договор за ипотека на имот, собственост на учредителите на ипотеката, който е отбелязан с общ идетификационен номер с имот на трети лица, недействителен ли е ипотечен договор, когато имота предет на ипотеката е записан неправилно с два идентификатора според влязла в сила кадастрална карта за района и неизвестен ли е собственика на ипотекиран имот, ако в ипотекарния договор не е записан дела на всеки един от съсобствениците-учредители. Поддържат, че са налице 0основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Представят решение от 20.12.2011г. по гр.д.№1166/2011г., ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че произнасянето по непредявен иск води до обезсилване на постановения акт като недопустим.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че постановеното решение не е недопустимо поради предубеденост на съдия от съсатва на съда-когато е участвувал в друг съдебен състав разрешил аналогичен спор със същото искане , по отношение на същия имот, тъй като в случая не са били налице предпоставките на чл.22, ал.1, т.5 и 6 ГПК ответ на съдията. В практиката на ВКС, изразена и в постановено по реда на чл.290 ГПК решение от 30 .06.2015г. по гр.д.№ 4508/2015г., І г.о. на ВКС, се приема, че при относителната самостоятелност на решенията няма законова забрана лице, което е участвало като съдия при решаване на дело със сходен предмет да вземе участие при решавена на друго дело, със сходен предмет , но различни страни. Посочено е, че разпоредбата на чл. 12, ал. 2, пр. 1 ГПК (отм), а сега чл. 21, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК, предвижда забрана като съдия по делото да участва лице, което е взело участие при решаване на делото в друга инстанция и такъв съдия е длъжен да се отведе, а въпросът за неговото отстраняване се решава с негово участие от въззивния състав (чл. 14, ал. 1 ГПК (отм), а сега чл. 23, ал. 2 ГПК). Приема се, че ако не стори това, решението е постановено при основание за отвод, като такъв порок не прави решението нищожно или недопустимо, а само неправилно.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателите въпроси. На същите съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в постановени по реда на чл.290 ГПК решения: решение № 2893/28.11.1956 г. по гр. дело № 1352/1956 г. на ІV-то гр. отд. на ВС, решение № 1029/14.07.1999 г. по гр. дело № 337/1999 г. на V-то гр. отд. на ВКС, решение № 983/22.10.2007 г. по гр. дело № 1025/2006 г. на І-во гр. отд. на ВКС и решение № 98/15.03.2011 г. по гр. дело № 659/2010 г. на ІІІ гр. отд. на ВКС. В същата се приема, че ако ипотеката е учредена върху имот, който към момента на вписването й не принадлежи на лицето, в чиято тежест тя се учредява, респ. чийто дълг се обезпечава с нея, тя е недействителна по аргумент и на основание чл. 170 ЗЗД. Застъпено е разбирането, включително и в решение от 15.11.2012г. по гр.д.№1173/2011г., ІІІ г.о. на ВКС, че при иск по чл.170 ЗЗД , правен интерес да установи недействителността ще има и този , който при учредяване на ипотеката е уговарял тежест върху своя собственост , но при сделката е описан имот , който не е негов , в отклонение от изискванията за съдържание по чл. 167 ЗЗД , в отклонение от правилото за поединична определеност на имотите (чл.166, ал.2 ЗЗД) или в нарушение на чл.167 , ал.3 ЗЗД. Посочва се, че само собственикът на имот , по отношение на който трети лица са договорили ипотека без негово съгласие, разполага с иск за установяване на нищожността, както и , че ипотекиралият също има интерес от установяване на пороци във формата или съдържанието на ипотечния договор, които водят до неговата нищожност, като съображението , че правото на собственост върху имота не му принадлежи, не е довод за недопустимост на предявения иск. В съответствие с тази практика съдът е счел, че ипотеката е учредена върху съсобствен имот, който е достатъчно индивидуализиран в договора, поради което е отхвърлил предявения иск за прогласяване нищожност на същия на основание чл.170 ЗЗД.
Така установената практика не е неправилна, поради което не е налице и соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не се налага да се допусне касационно обжалване за да бъде коригирина същата.
На основание чл.78, ал.8 ГПК жалбоподателите следва да заплатятна ответника сумата 1242,38 лева юристконсултско възнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.08.2015г. по гр.д.№14/2015г. на АС В.Търново
ОСЪЖДА Е. П. В. и Н. Д. В. да заплатят общо на [фирма] сумата 1242,38 лева юристконсултско възнаграждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: