О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1477
София, 7.12.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на четвърти декември, две хиляди и девета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.1047 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. П. Д. от гр. В. срещу въззивно решение № 226 от 26.02.2009 год. по гр.д. № 2065/2008 год. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решението на Районен съд- П. от 25.03.2008 г. по гр.д. № 551/2007 г. и е постановено ново, с което са отхвърлени предявените от Д. П. Д. срещу “ Т. О. “ ЕООД, гр. П. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ- за отмяна заповед за уволнение № 1* от 26.09.2007 г., за възстановяване на заеманата преди уволнение длъжност и за присъждане на обезщетение в размер на 2059.20 лв.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по касационната жалба “Т“ ЕООД, гр. П. в писмения отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да отмени решението на първата инстанция, с което са били уважени предявените от Д. П. Д. срещу “Т” ЕООД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 – 3 КТ и постанови ново, с което да ги отхвърли въззивният съд е приел, че работодателят законосъобразно е приложил основанието по чл.325, т.9, пр.2 КТ. Прекратяването на трудовото провоотношение е мотивирано с обстоятелството, че изпълняваната от жалбоподателя длъжност “диагностик” е противопоказна за жалбоподателя и попада в ограниченията за условия на труд, визирани в решението на ТЕЛК. Извел е извод, че посочените в заповедта две основания за прекратяване на трудовото правоотношение-чл.328, ал.1, т.2 пр.2 КТ и чл.325, т.9 пр.2 КТ не я правят незаконна, след като е налице едно от посочените основания. В конкретния случай не е установено основанието по чл.328, ал.1, т.2 пр.2 КТ, но е установено че другото основание по чл.325, т.9 пр.2 КТ е приложено правилно, поради което исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ са отхвърлени.
В изложението за допускане на касационно обжалване са поставени два материалноправни въпроса: законно ли е упражнено правото на уволнение, когато в заповедта е посочено повече от едно основание за прекратяване на трудовото правоотношение и законно ли е уволнението при несъответствие между записаното в цифровата част на заповедта и изложеното в текстовата й част, за които се твърди че са разрешени от въззивния съд в противоречие с представената съдебна практика.
Основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е налице , когато даден правен въпрос, от който зависи изхода на спора се разрешава противоречиво от съдилищата. Визираното основание ще е налице при противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се по правен въпрос, от който зависи изхода на делото и който е бил предмет на разглеждане по конкретното дело.
В случая поставеният въпрос за законността на заповедта за уволнение, когато в нея е посочено повече от едно основание не е решен в противоречие с цитираната и представена практика на ВКС, тъй като такъв въпрос не е бил поставян и не е бил разрешаван.
В решение № 2* по гр.д. № 1581/2001 г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1,т.2 пр.2 КТ работодателят е длъжен да извърши подбор между работниците и служителите на длъжности с идентични трудови функции. В решение № 31 от 23.01.2002 г. на ВКС, ІІІ г.о., че предвиденото в чл.328, ал.1, т.5 КТ основание за едностранно прекратяване на трудовия договор с предизвестие е самостоятелно и в решение № 69 по гр.д. № 1092/2000 г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че уволнението е незаконно, когато в заповедта основанието е посочено общо.
Предвид на това следва да се приеме, че не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като разрешението на правния въпрос дадено в обжалваното решение не е в противоречие с представените съдебни решения.
Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и по въпроса за законността на уволнението при несъответствие между записаното в цифровата част на заповедта и изложеното в текстовата й част.
В обжалваното решение въззивният съд е приел, че не е налице несъответствие между посочените в заповедта фактически и правни основания, тъй като в обстоятелствената й част са възпроизведени текстовете на цитираните в уводната част норми, в които са предвидени основанията за извършеното уволнение- чл.328, ал.1, т.2 пр.2 КТ и чл.325, т.9 пр.2 КТ.
В представеното решение № 2* по гр.д. № 947/2004 г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че записаното в цифровата част на заповедта основание за уволнение не съответства на изложеното в текстовата й част.
Не е налице противоречие между приетото от въззивния съд съответствие между записаното в цифровата и текстовата част на заповедта за уволнение, което е установено от отразеното в самата заповед и установеното в представеното решение несъответствие между двете части на заповедта.
Предвид изложеното следва, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 226 от 26.02.2009 год. по гр.д. № 2065/2008 год. на Варненския окръжен съд, по касационната жалба на Д. П. Д. от гр. В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :