Определение №1477 от по гр. дело №1174/1174 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
 
                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
                                                  
                                                    № 1477
                                           София 28.10.2009г.
 
                                           В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
ВЪРХОВНИЯТ  КАСАЦИОНЕН  СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и шести октомври  през две хиляди и девета година в състав:
 
                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
                                                   ЧЛЕНОВЕ:   ВЕСКА РАЙЧЕВА
                                                                          СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря……………………..  и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело №1174 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от О. гр. Н. срещу решение от 4.11.08г.по гр.дело № 617/08г.на Шуменския окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 235 от 18.07.08г.по гр.дело № 120/08г.на Новопазарския районен съд. С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ,предявени от Д. П. С..
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Касаторът счита,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос,решен в противоречие с практиката на ВКС. Прилага копия от решения на състави на ВКС.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 11 от 11.01.08г.на кмета на О. Н. П.,с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата Д. П. С.,на длъжност”младши инспектор „контрол по строителството по чл.223 от ЗУТ””,на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ-съкращение в щата,е незаконосъобразна. Направен е извод,че за извършените структурни промени липсва решение от компетентния орган съгласно чл.21 ал.1 т.2 от ЗМСМА– Общинския съвет. Изложени са и съображения,че не е налице реално съкращение в щата,защото трудовата функция на ищцата по контрол на строителството по чл.223 от ЗУТ продължава да се извършва от друга длъжност под друго наименование –„административно-техническо обслужване-незаконно строителство”,което задължава работодателя да извърши подбор ,което не е сторено в случая.
В разглеждания случай не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Противоречива съдебна практика е налице когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното решение и в други влезли в сила решения,каквато не е настоящата хипотеза. Повдигнатите материалноправни въпроси относно това доколко е налице реално съкращение в щата при преминаване на трудовите функции на длъжността,която се съкращава към друга длъжност и относно задължението на работодателя да извърши подбор, са разрешени в съответствие с трайната практика на съдилищата по приложение на материалния закон. Отделен е въпросът,че решаващият мотив на съда да приеме уволнението за незаконно е липсата на решение на компетентния орган за извършените структурни промени. В този смисъл е и приложеното към изложението решение № 231 от 20.02.04г.по гр.дело № 1267/02г.на ІІІ г.о. на ВКС,в което е прието ,че Общинският съвет трябва да изготви структурата на общинската администрация,а въз основа на това решение няма пречка кметът да изготви щатното разписание за конкретните длъжности. С оглед данните по делото,че Общинският съвет Н. П. не е взел решение за одобрявяне на структурата на общинската администрация въззивният съд е процедирал в съответствие със закона и утвърдената съдебна практика,като е приел уволнението за незаконно.
Направените оплаквания за неправилна преценка на доказателствата по делото ,касаят пороци на решението,които не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване. Тези доводи биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК при вече допусната касация,но не са основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 4.11.08г.,постановено по в. гр.дело № 617/08г.на Шуменския окръжен съд по жалба на О. Н. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
 
 

Scroll to Top