3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1478
[населено място] 20.12. 2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №578 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Х. К. от [населено място], срещу решение от 06.02.2012г., постановено по в.гр.д.№16/2012г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 30.11.2011г. по гр.д.№5998/2011г. на Русенски районен съд за отхвърляне на предявените от С. Х. К. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от С. Х. К. срещу [фирма] искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със заповед №15 от 25.05.2011г. на управителя на [фирма] на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „лаборант” и за заплащане на обезщетение на основание чл.334, ал.1, т.3 КТ.
В. съд е приел, че уволнението е законосъобразно на приложеното от работодателя основание по чл.328, , ал.1, т.3 КТ и че подборът е извършен съобразно критериите по чл.329 КТ. Приел е, че служителката не е доказала качеството си на член на синдикалната организация-страна по сключения К. от 20.07.2009г., поради което не е доказала, че се ползва от предварителната закрила по чл.333, ал.4 КТ.
В изложението за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителна съдебна практика и при противоречива съдебна практика по въпросите: „било ли е налице основание за прекратяване на трудовия договор на ищцата поради намалял обем на работата, като лаборант в микологична лаборатория; включени ли са в него всички необходими участници и законосъобразно ли е той да се извърши между различните медицински специалисти от групата на асоциираните такива – кинезитерапевт, медицински фелдшер и медицински лаборанти, които са с различна професионална квалификация и различна трудова функция”. Така поставените въпроси не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Н. на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Отделно от това, по делото е установено, че жалбоподателката е работила на длъжност „медицински лаборант” в Консултативно-диагностичен блок; че спрямо 2010г. през 2011г. леглата за диагностичен и лечебен престой са намалени наполовина и че значително са намалели приходите и финансирането на здравното заведение, а по отношение на подбора е установено, че при комплексното оценяване на професионалната квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, което е извършено въз основа на приети по делото документи, удостоверяващи квалификацията и характеристика на прекия ръководител, жалбоподателката е получила най-ниска комплекна оценка от трите служителки, изпълняващи длъжността „медицински лаборант” в Консултативно-диагностичен блок.
В изложението за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителна съдебна практика и при противоречива съдебна практика по въпросите: „ползва ли се ищцата от закрилата по чл.333, ал.4 КТ и спазена ли е тя в случая”. Първият от поставените въпроси е от значение за правилността на въззивното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд и поради това не съставлява въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В. съд е приел, че ищцата не е доказала по делото, че е от кръга на лицата, които се ползват от закрилата по чл.333, ал.4 КТ. В производството по допускане на касационно обжалване, касационният съд не може да се произнася дали правните изводи на въззивния съд по предмета на спора са законосъобразни. Проверката за законосъобразност на обжалваното въззивно решение се извършва едва след като то бъде допуснато до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290, ал.1 ГПК/.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.02.2012г., постановено по в.гр.д.№16/2012г. на Русенски окръжен съд
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: