ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1479
София, 22. декември 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 5044 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 108/15.05.2014 на Шуменския окръжен съд по гр.д. № 186/2014, с което е потвърдено решение № 40/22.01.2014 на Шуменския районен съд по гр.д. № 2349/2013, с което са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], В., представляван от адв. А. Д. от ВАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за възможността в заповедта за уволнение или в друг известен на работника документ да бъдат посочени липсващите качества на работника и как се доказва липсата на качества, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответникът по жалбата Я. К. Я., представляван от адв. Д. Т. от Ш. я оспорва, като счита че повдигнатите правни въпроси не обуславят решението. Предявените искове са уважени, защото по делото не е доказана причината връзка между работата на ищеца като шофьор на автобус и некачественото изпълнение на 4 км. пътна настилка, с кои свои задължения не се е справял ищецът, за да стигне до този резултат.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първият иск е неоценяем, а вторият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника по срочен трудов договор като „шофьор на автобус”. Трудовото правоотношение е прекратено с оспорваната заповед № 82/17.06.2013 поради липсата на качества за ефективно изпълнение на работата. От мотивите в заповедта не може да се установи, кои качества липсват на работника. Заповедта препраща към докладна записка на техническия ръководител и разпореждане на производствения директор на предприятието, които няма данни да са връчени на работника заедно със заповедта за уволнение. В двата документа е посочено, че ищецът и други двама работници не са познавали машините и техническите правила за работа с асфалтобетони, което довело до некачествено полагане на пътна настилка, но тези знания и умения нямат отношение към работата на ищеца като шофьор на автобус.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставените правни въпроси не обуславят решението по делото. Предявените искове са уважени, защото по делото не е доказано с кои свои задължения на шофьор на автобус не се е справял ищецът, за да стигне до некачествено изпълнение на възложената работа – полагане на пътна настилка.
На ответника по касацията Я. К. Я. следва да бъде присъдена сумата 150,00 лева разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на № 108/15.05.2014 на Шуменския окръжен съд по гр.д. № 186/2014.
ОСЪЖДА [фирма], В. да заплати на Я. К. Я. от В. П. сумата 150,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.