О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 148
София, 01.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти декември, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 931/2012 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по иск на Е. В. против А. В. и други да бъде съдебно установено, че договор за добровална делба от 15. 02. 1975 г., вписан в парт. книга на Районен съд Сандански, е нищожен. Искът е уважен с решение по гр. д. № 224/2010 г. на Районен съд – Сандански, което е потвърдено от Окръжен съд – Благоевград с въззивно решение от 06. 04. 2012 г. по гр. д. № 1114/2011 г.
Касационни жалби срещу решението на окръжния съд са подадени от ответниците по иска. Ответницата М. С. от [населено място] е подала касационна жалба вх. № 1553/15. 05. 2012 г., с приложено изложение за допустимост. Ответниците А. В. и В. В., двамата от [населено място], са подали касационна жалба вх. № 1590/17. 05. 2012 г., към която са приложени изложение за допускане на касационно обжалване и две решения на състави на ВКС.
Ответникът по жалбата Е. В. от [населено място] изрява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
След проверка, касационният съд установи следното:
Искането на жалбоподателката С. за допускане на касация е заявено на основание чл. 290, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие със задължителната практика на ВКС. Посочено е, че съгласно т. 19 от ТР № 1/2001 г., която е приложима и при действащия ГПК, въззивният съд, като инстанция по същество, трябва да направи собствени фактически и правни констатации по съществото на спора, макар и съвпадащи с изводите на първоинстанционния съд, за да потвърди неговото решение. Позоваването е точно, но по настоящото дело, въззивният съд не е допуснал отклонение от тази практика. Мотивите на въззивното решение съдържат неговите конкретни фактически констатации и правни съображения за предмета на спора, а не само препращане към мотивите на първоинстанционния съд – чл. 272 ГПК.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения от жалбоподателката С. процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона – отказът на въззивния съд за допускане на графологична експертиза за установяване на практиката в Районен съд Сандански по вписване и съхраняване на договори за доброволна делба и преписи от тях. Отказът на съда за събиране на това доказателство не представлява разрешаване на принципен процесуалноправен въпрос. Действието на съда е свързано с процедурата на допускане на доказателства, съобразно чл. 153 и чл. 159 ГПК и преценката за правилността или неправилността на това действие може да се прави при разглеждане на касационната жалба по същество, но не е основание за допускане на касация поради необходимостта от допълване на закона и развитие на правото.
Искането на жалбоподателите А. и В. В. за допускане на касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е обосновано с твърдението, че по настоящото дело въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за оценката на експертното заключение във връзка с останалите доказателства, в противоречие със задължителната практика на ВКС – приложените две решения по чл. 290 ГПК на състави на касационния съд. В тези решения е възприета практиката, че съдът не е обвързан безусловно от експертното заключение, а го преценява заедно с останалите доказателства по делото, както предвижда и чл. 202 ГПК. Съгласно този принцип на закона е действал и съдът по настоящото дело, като е обсъдил и другите доказателства при формиране на решаващите му изводи по спора. В този смисъл искането е несъстоятелно. Неоснователно е искането на жалбоподателите В. за допускане на касация на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърдението им, че е необходимо създаване на трайна практика по материалноправни въпроси,които са от значение за изхода на делото и за прилагане на материалноправни норми, е необосновано. Въпросите, които те поставят са свързани с конкретни факти – нечетливост на подписи върху писмен документ, съхраняван в службата по вписванията и съдържащ щемпел –отбелязване, че лицата са се явили и подписали пред съдия, върху който документ е поставен печат на съда. С оглед на тази фактология, жалбоподателите считат, че съдът е следвало да направи извод за действителността на конкретен договор. В случая не се поставя принципен материалноправен въпрос, а се обсъжда какъв би следвало да бъде доказателственият извод на решаващия съд при тези фактически данни. Този въпрос е извън преценката за допускане на касационно обжалване и може да бъде разглеждан от касационния съд само по реда на чл. 293 ГПК.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 06. 04. 2012 г. по гр. д. № 1114/2011 г. на Окръжен съд – Благоевград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: