О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 148
гр. София, 01.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. д. № 7162/14г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. К., София, чрез пълномощника и адвокат Т. Б., срещу въззивно решение от 04.04.2014г., постановено по гр. д. № 14309/2012 г. на Софийския градски съд.
Касаторът е изложил твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК, а именно: 1/ може ли ищецът сам да определени вида на търсената защита при установителен иск за собственост вкл. като премине от положителен към отрицателен установителен иск и в кой момент на производството може да стори това; 2/ става ли СИО сграда, построена изцяло от трети лица в собствен само на единия съпруг имот по сключен между този съпруг и третите лица предварителен договор за прехвърляне правото на собственост върху обект и без участието на съпрузите в строителството. Прилага се практика на ВКС.
Ответниците по касационната жалба Е. Ч. Д. и Й. Ч. К. с писмен отговор по касационната жалба изразяват становище относно липсата на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г.о., констатира следното:
С въззивното решение е оставено в сила решение № І-41-46 от 18.06.2012г. на Софийския районен съд по гр. д. № 25283/2007г. С посоченото решение е отхвърлен предявеният от М. К. срещу Й. К. и В. К. иск с правно основание чл.97,ал.1 ГПК /отм./ за установяване,че следните имоти : 3/8 ид.ч. от първия етаж от триетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица] с площ 191,70 кв.м., заедно с мазе и гараж №3 с площ 13,90 кв.м., ателие № 3 с площ 29,60 кв.м. са изключителна собственост на ищеца по силата на приращение. Въззивният съд е приел, че след многократно уточняване на исковата молба е предявен иск за установяване, че ищецът е собственик на процесните имоти на основание приращение. Ищцата е твърдяла, че съпругът и няма принос в по смисъла на чл.19 СК /отм./ в придобиването им. Те са построени върху поземлен имот, който е нейна собственост и по силата на чл.92 ЗС са нейна изключителна собственост. Според чл.19,ал.1 СК/отм./ вещите и правата върху вещи, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.Съгласно оборимата презумпция на чл.19,ал.3 СК /отм./ съвместният принос се предполага до доказване на противното. Според т.4 от ППВС №5/1972г. когато земята е индивидуална собственост на единия съпруг и по време на брака върху нея е построена сграда – самостоятелен обект на собственост, тази сграда е СИО. Приема се, че в този случай в полза на съпруга , който не е собственик на земята, е учредено право на строеж по реда на чл.55,ал.1 ЗС. От събраните по делото доказателства е установено, че земята, върху която е построена сградата, е индивидуална собственост на ищцата, а сградата е изградена по време на брака и с Ч. К., поч.2006г. Не е оборена презумпцията по чл.19,ал.3 СК по исков ред или с възражение. В тежест на страната, която поддържа, че имотът е придобит изцяло с нейни средства, е да установи наличието на пълна или частична трансформация.В тежест на претендиращия индивидуална собственост на недвижим имот или личен дял бивш съпруг е доказването – пълно и главно, на правно релевантните факти относно придобивнането на имота – вид на възмездната сделка и размер на вложените лични средства. От събраните доказателства не са установени такива факти. Предварителният договор със строителите, по силата на който ищцата прехвърля на последните 2/3 ид.ч. от дворното място срещу задължението им да построят без допълнително възмездяване процесните имоти, не доказва нейните твърдения. Не е сключен окончателен договор в нотариална форма и не е доказано строителството да е извършено от тези лица. Освен това през 1997г. и 2001г. двамата съпрузи като продавачи са се разпоредили по възмезден начин с част от обектите в построената сграда срещу заплащане на уговорена между страните цена. От тези договори не следва извод, че прехвърлянето на собствеността е в изпълнение задължението за обезщетяване по предварителния договор, а и ищцата не е твърдяла тези договори да са привидни.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Повдигнатият въпрос за допустимостта на установителния иск, обусловена от наличие на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка не може да предпостави допускане касационно обжалване на решението. Самата касаторка е предявила установителния иск за собственост. В съответствие с диспозитивното начало в процеса и изразената от ищеца воля за защита на засегнатото материално право, спорът е разгледан по същество от въззивния съд. В този смисъл е и приетото в т.2 на ТР№8/2012г. по тъл.д. №8/2012г., ОСГТК, ВКС. Неотносимо е посоченото „преминаване” от положителен към отрицателен установителен иск, тъй като въззивният съд е приел, че след няколкократно уточнение на исковата молба и отказ на първоинстанционния съд да допусне изменение на иска от положителен установителен за собственост в отрицателен установителен иск, ищцата е заявила, че поддържа така предявения установителен иск. Вторият въпрос също не обуславя допускане касационно обжалване на решението. Установената от въззивния съд фактическа обстановка и приетите правни изводи не са за това, че сградата е строена от трети лица в изпълнение на предварителен договор, сключен с ищцата, а че е строена от съпрузите по време на брака и при наличие на съвместен принос върху земя, индивидуална собственост на ищцата.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответниците по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като няма искане и данни за направени такива.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 04.04.2014г., постановено по гр. д. № 14309/2012 г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: