2
определение по гр.д.№ 5994 от 2015 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 148
София, 10.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 5994 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Б. С. и Д. Б. К. срещу решение № 77 от 08.05.2015 г. по в.гр.д.№ 305 от 2014 г. на Силистренския окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 167 от 25.09.2013 г. по гр.д.№ 756 от 2012 г. на Дуловския районен съд за допускане на делба на два земеделски имота относно квотите на съделителите.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Според касаторите, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следните правни въпроси:
1. Необходимо ли е страната по делото, която твърди, че е наследник на едно лице, при установено унищожаване на акта за раждане на нейния пряк наследодател, изрично да се позове на ползването от званието на законно дете по смисъла на чл.54 от Закона за лицата от 1907 г. /неправилно посочен чл.50/ или съдът при решаване на спора относно произхода на прекия наследодател на тази страна по делото може служебно да установи това ?
2. Достатъчно ли е за доказване ползването на званието на законно дете по смисъла на чл.54 от Закона за лицата от 1907 г. /неправилно посочен чл.50/ установяването на обстоятелството, че лицето всякога е носило името на бащата и че последният е декларирал в семейните регистри това лице като свое дете ?
Освен това, касаторите считат, че по горепосочените въпроси обжалваното решение противоречи на задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 168 от 26.05.2011 г. по гр.д.№ 705 от 2010 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., постановено по реда на чл.290 и сл.ГПК, както и на постановеното при първото разглеждане на делото от ВКС решение № 240 от 28.10.2014 г. по гр.д. № 2926 от 2014 г. на ВКС, ГК, Първо г.о.
В писмени отговори от 21.08.2015 г. и от 27.01.2016 г. ответниците Ж. П. С. и Я. П. Х. оспорват жалбата. Молят същата да не бъде допускана до касационно обжалване и да им се присъдят направените по делото разноски.
Останалите ответници Й. П. Т., М. Г. И., И. Р. К., Г. П. Г., Р. П. В., Я. И. Г., Н. И. К., Ж. И. Т., Тръна А. Т., Н. В. Т. и Д. В. Т. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за допускане на делба относно квотите на съделителите, въззивният съд е приел, че наследодателят на касаторите М. С. и Д. К.- Б. Д. К. е наследник на майка си Я. К. Атанасова- Г. /обща наследодателка на страните по делото/, но не и на нейния втори съпруг Д. К. Г.. Приел е, че направеното от ответниците по делото оспорване на произхода на Б. Д. К. от Д. К. Г. е доказано, предвид липсата /унищожаването/ на акта за раждане на Б. Д. К., предвид установеното обстоятелство, че Д. К. Г. е сключил брак с майката на Б. К.- Я. Атанасова 10 години след неговото раждане и предвид на това, че липсват доказателства Д. Г. да е припознал Б. К. като свой син по законния ред. Прието е, че данните в т.нар. семейни регистри относно това, че Б. Д. К. е рожден син на Д. К. Г. не се ползват с доказателствена сила за отразените в тях родствени връзки, включително и за произхода на Б. К.. Те установявали само че Д. Г. е декларирал в тези регистри обстоятелството, че Б. К. е негов син, но не и истинността на това обстоятелство. Освен това, е прието, че тъй като ищците не са се позовали на чл.54 и чл.55 от Закона за лицата от 1907 г., не може да бъде правен анализ и извод относно това дали са налице предпоставките за установяване на произход чрез ползване от званието на законно дете.
Видно от тези мотиви на съда в обжалваното решение, първият от поставените от касаторите правни въпроси /необходимо ли е страната по делото, която твърди, че е наследник на едно лице, при установено унищожаване на акта за раждане на нейния пряк наследодател, изрично да се позове на ползването от званието на законно дете по смисъла на чл.54 от Закона за лицата от 1907 г. или съдът при решаване на спора относно произхода на прекия наследодател на тази страна по делото може служебно да установи това/ е обусловил правните изводи на съда в решението и е от значение за делото, поради което е такъв по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. По този въпрос има неяснота и няма постановена задължителна практика на ВКС, поради което е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Силистренския окръжен съд.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 77 от 08.05.2015 г. по в.гр.д.№ 305 от 2014 г. на Силистренския окръжен съд, гражданско отделение.
ДАВА едноседмичен срок на касаторите М. Б. С. и Д. Б. К. да заплатят по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната им жалба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
УКАЗВА на същите, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.