О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№148
София, 10.04.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети март през двехиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4543 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Б. Т., А. Д. И., Д. Д. И., М. И. Г., А. Б. Ж., И. Б. А., Е. Г. Б. и А. Г. Б. чрез пълномощника им адвокат П. П. против решение от 7.04.2016 г., постановено по гр.д. № 239 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Монтана, с което е потвърдено решение от 29.04.2015 г. по гр.д. № 1/2014 г. на Районен съд-Берковица за отхвърляне на предявения от М. Б. Т., А. Д. И., Д. Д. И. /тримата правоприемници на починалия на 9.01.2016 г. ищец Д. И. Т./, М. И. Г., А. Б. Ж., И. Б. А. и Е. Г. Б. против З. К. Ц., Г. Л. Ц. и Г. Н. Ц. ревандикационен иск по отношение на поземлен имот 233 от кв.17 по плана на [населено място], област М., целия с площ от 1500 кв.м., заедно с намиращите се в него три сгради, от които две жилищни и една стопанска, като придобит на основание наследство, а по отношение на Д. Т. и завещание.
З. К. Ц., Г. Л. Ц. и Г. Н. Ц. не са изразили становище по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
В исковата молба ищците са заявили, че са собственици на ПИ 233 от кв.17 по плана на [населено място] с площ от 1500 кв.м., записан в разписните книги на името на наследници на П. И. Т. и Д. И. Т., лично и като наследник на П. Т. и по завещание, като са поискали предаване владението на процесния имот. Уточнявайки исковата молба по указание на съда, са заявили, че собствеността е придобита по нотариално завещание на Т. Б. Ц. в полза на П. И. Т. и Д. И. Т. за жилищна сграда, застроена на петдесет кв.м. и дворно място от 350 кв.м. ведно с хамбар, което по действащия план попада в ПИ 233 с площ от 1500 кв.м., в който са застроени две жилищни и една стопанска сграда, като приживе наследодателката допуснала наследодателя на ответниците Л. Г. Ц., поч.1995 г. временно да ползва една от сградите, но последните и понастоящем отказват да освободят имота.
Ответниците З. К. Ц., Г. Л. Ц. и Г. Н. Ц. не са подали отговор на исковата молба. В първото по делото съдебно заседание от 15.02.2015 г. са представили влязло в сила решение от 12.11.2014 г. по гр.д. № 269/2014 г. на Окръжен съд-Монтана /неприето като доказателство по делото от първоинстанционния съд/, с което е признато за установено по отношение на Д. И. Т. /праводател на настоящите ищци М. Б. Т., А. Д. И. и Д. Д. И./, че З. К. Ц., Г. Л. Ц. и Г. Н. Ц. са собственици по наследство и давностно владение на 430 кв.м., представляващи УПИ Х-233, част от ПИ 233 от кв.17 по плана на [населено място], ведно с находящата се в него масивна жилищна сграда с обща застроена площ 66 кв.м. с посочени граници на имота и е отменен относно този имот констативен нотариален акт за собственост на Д. И. Т. № 488, том III, рег. № 1903, н.д. № 211 от 22.05.2013 г. на нотариус О. К..
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска по чл.108 ЗС, като е приел, че не са представени доказателства за собственост на наследодателката П. И. Т., а от неоспорената съдебна експертиза е видно, че завещания имот не е идентичен с процесния имот. Във въззивната жалба на ищците са наведени доводи, че експертното заключение е било оспорено и е поискано назначаване на нова експертиза, както и че необосновано е прието, че липсват доказателства за собствеността на Първа Т. и за допуснато процесуално нарушение, поради отказа на съда да отложи делото с оглед заболяването на процесуалния представител на ищците и да им даде възможност да ангажират доказателства за владението на имота. В. съд е отказал допускане на нова съдебно-техническа експертиза и е допуснал и събрал ангажираните от ищците гласни доказателства.
Постановявайки решението си Окръжен съд-Монтана е приел, че Д. Т. и майка му П. Т. са получили по силата на нотариално завещание от 30 юли 1951 г. от Т. Б. паянтова къща от 50 кв. м. и хамбар заедно с дворно място от 350 кв. м., при съседи на имота: наследници на Ц. Б., И. Т., Улица и П. Ц., като П. Т. е починала през 1978 г. и ищците са нейни наследници по закон. Възприел е и заключението на вещото лице, че по плана от 1935 г. е бил обособен квартал 50. Според разписния лист към плана в този квартал наследодателят на ищците е притежавал два имота – № 29 и № 34, като в плана имот с № 29 не е обозначен, а имот № 34 е с площ 755 кв. м. и е бил застроен с три сгради. В същия квартал са отбелязани два имот, необозначени с номер, като единият от тях е с площ 290 кв. м. През 1970 г. е изработен нов план на селото, по който бившият квартал 50 е получил нов номер – 17. В него се намира имот пл. № 233, в който попадат целият имот № 35 и части от другите два имота, които по плана от 1935 г. са без номера. Имот пл. № 233 по плана от 1970 г. е с площ 1 500 кв. м. Съдът е счел, че проследяването на регулационните промени не позволява да се идентифицира завещаният имот, за който ищците твърдят, че притежават. Завещателят Т. Б. е записан като собственик на два имота и не е ясно кой от тях е предмет на разпореждане със завещанието от 1951 г. Няма съвпадане на площите на обозначения имот № 34 по плана от 1935 г. и завещания имот. По отношение доводите във въззивната жалба за оспорване на експертизата са изложени съображения, че възражението, че вещото лице е дало заключение по друго дело за същия имот между настоящите ответници и Д. Т. /наследодател на ищците М. Б. Т., А. Д. И. и Д. Д. И./, не съставлява възражение по същността на експретизата, нито оспрова компетентността на вещото лице, а това че изводите на експерта по двете дела са еднакви, е логично след като и по двете дела е имала задача да ситуира наследствения имот върху регулационния план и да проследи измененията в плана от съставяне на завещанието до настоящия момент.
В. съд е счел, че не може да се приеме, че ищците притежават целия имот № 233 по сега действащия план, тъй като той е с площ, надхвърляща почти пет пъти площта на имота по завещанието, като липсват данни за придаване на места по регулация, за придобиване чрез сделки или по давност, за да се направи извод, че към завещаните 350 кв. м. са добавени още 1250 кв. м. и да се получи площта на процесния имот, а и в исковата молба ищците са се позовали само на наследствено правоприемство то П. Т..
Единствените доказателства на които се позовават – нотариално завещание от 1951 г. и скица, издадена през 2013 г. от [община], в която е обозначен имот пл. № 233 с площ 1500 кв. м, като е отбелязано, че е записан на Д. Т. и Първа Т. въз основа на завещание – не са достатъчни, за да се приеме за установено правото на собственост на ищците върху целия имот № 233. Записването се прави въз основа на писмени доказателства, които представляват титул за собственост. В случая такъв титул е било завещанието от Т. Б., но то се отнася до имот със значително по-малка площ, поради което не може да се приеме, че наследниците му притежават целия новообособен с плана от 1970 г. имот пл. № 233. Счетено е, че и посочените свидетели на установяват правото на собственост, тъй като никой от сочените от свидетелите съседи на имота не съвпада с имената на съседите, описани в нотариалното завещание.
По отношение на представеното по делото влязло в сила решение са изложени съображения, че същото обвързва само наследниците на Д. Т., спрямо които са признати правата на ответниците върху част от поземлен имот 233, но останалите ищци М. Б. Т., А. Д. И. и Д. Д. И. не са установили активната си легитимация, а поради силата на пресъдено нещо на решението по установителния иск за собственост не е налице и предпоставката ответниците да са в имота без правно основание.
Настоящият съдебен състав намира, че касационното обжалване следва да се допусне с цел преценка допустимостта на въззивното решение /доколко е постановено по редовна искова молба с оглед заявеното в исковата молба право на собственост върху целия имот № 233 от 1500 кв.м. и всички сгради в него и заявеното в уточнителната молба право на собственост върху реална част от имот 233 въз основа на завещание за 350 кв.м. дворно място и една жилищна и една стопанска сграда/ без да разглежда поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване решение от 7.04.2016 г., постановено по гр.д. № 239 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Монтана.
В едноседмичен срок касаторите да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срока касационната жалба ще бъде върната.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: