О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 148
София, 12.02.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д N 263 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2 ГПК по частна жалба от [фирма] срещу определение №3058/26.11.2013 г. по ч.гр.д.№2186/2013 г. на Бургаския окръжен съд, в частта, с която е оставена без разглеждане въззивната частна жалба на дружеството против определение №8109/0210.2013 г.по гр.д.№5151/2011 г. на Бургаския РС за оставяне без уважение претенцията му „за задължаване на прокуратурата да се произнесе за наличие на престъпление по неистински документ”.
За да остави частната въззивна жалба на [фирма] без разглеждане, Бургаският окръжен съд е приел, че постановеното от районния съд определение в тази си част не е прекратително, защото искането да бъде задължена прокуратурата да се произнесе за наличие на документно престъпление не представлява иск по смисъла на ГПК, а настояване съдът да инициира разследване пред прокуратурата.
Ответникът [фирма] оспорва частната жалба, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно Бургаският ОС е оставил без разглеждане частната жалба на [фирма] срещу определението, с което районният съд е оставил без уважение молбата на жалбоподателя за задължаване на прокуратурата да се произнесе за наличие на документно престъпление. Това определение не попада в хипотезата на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1 ,т.1 ГПК. То не прегражда по-нататъшното развитие на делото с предмет, предявен от [фирма] отрицателен установителен иск с правно основание чл.440 ГПК срещу [фирма] и [фирма] / [фирма]/ за установяване, че процесният имот – сграда с идентификатор 07079.660.586.5 не е собственост на длъжника по образуваното изпълнително дело.
Досъдебно производство и провеждане на разследване не може да се извърши по искане на гражданския съд. Съгласно чл.207 ал.2 НПК в предвидените в особената част на НК случаи производството от общ характер се образува по тъжба на пострадалия до прокурора. На основание чл.212 ал.1 НПК досъдебното производство се образува с постановление на прокурора, като гражданският съд не може да упражнява контрол за законосъобразност срещу евентуален отказ да се образува предварително производство. Контролните права са предоставени само на по-горестоящата прокуратура- чл.213, ал.2 НПК.
С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.7, ал.1,т.7 във вр. с чл.11 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения [фирма] ще следва да заплати на [фирма] сумата 100 лв. адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съставът на І т.о. на ТК на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №3058/26.11.2013г. по ч.гр.д.№2186/2013 г. на Бургаския окръжен съд за оставяне без разглеждане частната въззивна жалба на [фирма] против определение №8109/0210.2013г.по гр.д.№5151/2011 г. на Бургаския РС, в частта, с която е оставена без уважение претенцията му „за задължаване на прокуратурата да се произнесе за наличие на престъпление по неистински документ”.
ОСЪЖДА [фирма], да заплати на [фирма] сумата 100 лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.