О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 148
София, 14.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на първи февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2103 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 3710 от 1.VІІІ.2016 г. на кооперацията „Ш. з.”-гр. Шумен, подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от АК-Шумен против въззивното решение № 70 на Шуменския ОС, ТК, от 15.VІ.2016 г., постановено по т. д. № 174/2016 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 143/26.ІІ.2016 г. на РС-Шумен по гр. дело № 2719/2015 г. в частта му, с която този търговец /по см. на чл. 1, ал. 2, т. 2 ТЗ/ е бил осъден да предостави – на основание чл. 9, ал. 1, т. 4 ЗК – на Е. И. Ф. и на Н. Д. А. – двете от [населено място], следната информация на хартиен носител: препис от протоколите на всички проведени заседания на УС на кооперацията за периода 23.VІ.2014 г. – 30.ІХ.2015 г.; информация по месеци за изплатените в брой или по банков път на П. Г. Й. Брутни суми от заплати, хонорари, комисионни и др. за периода 24.VІ.2014 г. – 30.ІХ.2015 г.; информация за изплатените от кооперацията суми по месеци за адвокатски и др. юридически услуги за периода от 23.VІV2014 г. – 30.ІХ.2015 г.
Оплакванията на кооперацията касатор са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение – предвид неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон. Поради това кооперацията „Ш. з.” претендира неговото обезсилване и прекратяване на исковото производство – като образувано по процесуално недопустими искове, а, алтернативно: касиране на същото въззивно решение и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който тези осъдителни искове да се отхвърлят, а в резултат от това на търговеца да се присъдят всички направени съдебно-деловодни разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК кооперацията „Ш. з.” обосновава приложно поле на касационното обжалване освен с твърдението си за порок на атакуваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК, още и с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора, при „оскъдна и противоречива съдебна практика”, Шуменският окръжен съд се е произнесъл по следните три правни въпроса от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1./ „Допустимо ли е предявяване на осъдителен иск на основание чл. 60-във вр. чл. 9, ал. 1, т. 4 от Закона за кооперациите?”;
2./ „При наличието на официални документи като годишен отчет, отчет на председателя на УС и отчет на Контролния съвет на кооперацията, приети от нейното ОС и публикувани в търговския регистър, материализиращи информация относно направените от кооперацията разходи, длъжен ли е управителният орган на същата да предоставя индивидуална такава информация на член-кооператорите при поискване от тяхна страна?”;
3./ „Разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 4 ЗК, съгласно която членът на кооперацията има право да иска информация от нейните органи за изпълнението на приети решения, следва ли да се тълкува разширително и да включва не само изпълнението на приети решения, а и самите решения на органите на кооперацията, материализирани на хартиен носител?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК двете ответници по касация Е. И. Ф. и Н. Д. А. писмено са възразили чрез общия техен процесуален представител по пълномощие от АК-Шумен както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за недопустимост и за неправилност на постановеното от Шуменския ОС въззивно решение, претендирайки за неговото потвърждаване и за присъждане на разноски в размер на платения от тях хонорар за един адвокат, възлизащ на 600 лв. /съгласно приложените по делото пълномощно, Договор за правна защита и съдействие № 66446/Б от 23.VІІІ.2016 г. и Списък по чл. 80 ГПК/.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Шуменския ОС, настоящата касационна жалба на кооперацията „Ш. з.”-гр. Шумен ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
1. По твърдението за порок на атакуваното въззивно решение пи смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК:
В своя писмен отговор по исковата молба на Ф. и А. кооперацията настоящ касатор надлежно е възразила, че предявените срещу нея осъдителни искове били процесуално недопустими: понеже „естеството на ищцовото притезание не предполага възможност за принудително изпълнение на решението по делото”. Отхвърляйки това защитно възражение, въззивният съд е приел, че има изрично регламентирани /чл.чл. 526 и 527 ГПК/ способи за принудително изпълнение на притезания за действия на длъжника. Наред с това и при съобразяване на обстоятелство, че правният интерес е вътрешноприсъщ белег на всеки осъдителен иск, не се установява в процесния случай вероятност атакуваното от кооперацията „Ш. заря” въззивно решение да е процесуално недопустим съдебен акт, поради което ВКС не съществува задължение да го допусне до касационен контрол на това основание.
2. По твърдението за наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. В тази връзка може да се констатира, че последният от въпросите в изложението на търговеца касатор по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата има изцяло хипотетичен характер и не е предмет на произнасянето на Шуменския ОС с атакуваното въззивно решение. Що се отнася до останалите два релевантни за изхода на делото правни въпроса, те не са такива, които да са едновременно от зтна(ение ца томчнвото прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно т. 4 от горецитираното тълкувателно решение значимият за изхода на делото правен въпрос би бил от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или и противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В нито един от тези два аспекта на това общо правно основание за допустимост на касационния контрол обаче, търговецът касатор не е навеждал конкретни доводи, ограничавайки се до това, че съдебната практика била „оскъдна и противоречива”. Но ако в действителност би била налице противоречива практика на съдилищата по въпросите с пор. № 1 и 2 от изложението на кооперацията касатор, последната би следвало да обоснове наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК с конкретни влезли в сила актове на различни по степен съдилища, постановени по същите два правни въпроса.
В заключение, при този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответниците по касация искане затова, кооперацията касатор ще следва да бъде осъдена – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да им заплати направените разноски в размер на платеното възнаграждение за един техен адвокат от САК, възлизащо на 600 лв., съгласно приложените по делото пълномощно, Договор за правна защита и съдействие № 66446/Б от 23.VІІІ.2016 г. и Списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 70 на Шуменския окръжен съд, ТК, от 15.VІ.2016 г., постановено по т. дело № 174/2016 г.
О С Ъ Ж Д А касатора кооперация „Ш. з.” /ЕИК[ЕИК]/ със седалище е адрес на управление в [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати ОБЩО на ответниците по касация Е. И. Ф., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], вх. 1, ет. І, ап. № 3, и Н. Д. А., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], вх. 2, ет. ІV, ап. № 41, СУМА в размер на 600 лв. (шестстотин лева), представляваща изплатен от тях хонорар за един адвокат от АК-Шумен.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2