O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 148
гр. София, 14.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание нa двадесет и осми февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Е. Томов ч. гр. дело № 4795/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. И. Б. и Г. Г. Б., чрез адв. Б. Б., срещу въззивно определение № 617 от 02.10.2019 г. по ч.гр.дело № 442/2019 г. на Апелативен съд – Варна, с което се потвърждава определение № 426/27.06.2019 г. по гр.д. № 66/2019 г. на Окръжен съд – Шумен. Исковата молба на К. И. Б. и Г. Г. Б. е върната на основание чл. 130 ГПК след като съдът е констатирал, че не е налице правен интерес за ищците от предявяване правото на Е. И. Б. да развали договора за покупко-продажба срещу конституирания ответник. Въззивният съд на свой ред е констатирал, че искът срещу този ответник е недопустим и е потвърдил определението като е изтъкнал, че ищците нямат интерес от предявяване на суброгационния иск , а другият предявен иск е преценен като неподлещаш на разглеждане и евентуален .
Първият иск е предявен за разваляне на договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт №12, т.VІІ, рег.№4059, д.№895/2015г. на нотариус с рег.№346, предявен в хипотезата на чл.134 ЗЗД, съединен е с иск по чл.87, ал. 3 ЗЗД – за разваляне на договор за доброволна делба от 20.12.2013г., сключен между ищците и ответника Е. И. Б. Твърди се че същият има задължение към ищците да изгради самостоятелен вход , поето с договора за доброволна делба , което не изпънява и след покана.Вместо да изпълни , продава имота на ответницата Е. В. П. , като последната е поела същото задължение. Това неизпълнение се изтъква с оглед интереса за ищите да упражнят правата на Е. И. Б. за да бъде развален по съделен ред договора за покупко-продажба сключен с втората ответница П. , за да може предвид ефекта от него ищците да развалят договора за доброволна делба, поради неизпълнение на задължението да се построи вход към имота , получен в дял при делбата .
Определението е произнесено по постъпилата частна жалба на К. И. Б. и Г. Г. Б. срещу преграждащо определение, като същата е разгледана по същество от въззивния съд, от което следва че не са налице предпоставки да се проверява допустимостта на акта по касационен ред.
Варненски апелативен съд е изтъкнал , че упражняването на правата на длъжника има обезпечителна функция за кредитора и цели обезпечаване на изпълнението на задължението от длъжника, което в процесния случай не би се постигнало с предявените два иска: за разваляне на договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт №12, т.VІІ, рег.№4059, д.№895/2015г. на нотариус с рег.№346, предявен в хипотезата на чл.134 от ЗЗД, от ищците и понастоящем касатори против страните по сделката като Е. Б. се явява съищец по този иск, с оглед разпоредбата на чл.134, ал.2 ЗЗД, както и иск с правна квалификация чл.87, ал.3 от ЗЗД- за разваляне на договор за доброволна делба от 20.12.2013г., поради неизпълнение на клауза в него . Целеният резултат е връщане на имота в патримониума на Е. И. Б., а след това – при разваляне на договора за доброволна делба – връщането му в патримониума на ищците, Без уважаване на иска по чл.134 от ЗЗД, предявяването на иска за развалянето на договора за доброволна делба би било безмислено. Поради това и с оглед направените от ищците уточнения за връзката между двата иска е прието , че разваляне на договора за доброволна делба се иска в условията на евентуалност – ако искът с правно основание чл.134 вр. с чл.87, ал.3 от ЗЗД – за разваляне на договора за покупко-продажба бъде уважен.
Въззивният съд на свой ред е приел , че ищците нямат интерес от предявяване на иск по чл. 134 ЗЗД.Упражняването на правата на длъжника има обезпечителна функция за кредитора, като с него се цели обезпечаване изпълнението на задължението от длъжника, което в конкретния случай не би се постигнало с предявяването на исковете. Такъв интерес според Варненски апелативен съд би съществувал, ако по реда на чл.134 от ЗЗД ищците упражнят правото на длъжника си да иска осъждането на ответницата П. да изпълни задължението, което съзират по договора – да пристрои самостоятелен вход към къщата за етажа.Бездействието на Е. Б. изразяващо се в непредприемане на разваляне на договора за покупко-продажба с Е. П. не заплашва удовлетворяването на твърдяното задължение на този привлечен ответник към кредиторите – построяване на самостоятелен вход, а интересът им се изразява във връщането на имота в техния патримониум, за да няма нужда от изграждането на вход.
Поради това искът по чл.134 от ЗЗД е приет за недопустим, поради което е изтъкнато ,че не е настъпило условието за разглеждане и на евентуалната претенция – за разваляне на договора за доброволна делба.
В касационната жалба се изтъква, че обжалвания акт е неправилен и незаконосъобразен. В изложението към жалбата са формулирани следните въпроси: 1.Кумулативно или евентуално съединяване на искове е налице, когато ищецът е предявил с исковата молба два иска и не поставил нито един от тях под условие;2. При неизпълнение на договорно поето задължение от страна по договор за покупко-продажба на недвижим имот да изгради самостоятелен вход към жилищния си етаж, нарушава ли се основният принцип на облигационното право за изпълнението на поетите по договор задължения и постигането на тези реални цели, които страните са преследвали със сключването на договора.;3. Съществува ли правен интерес за съделителя по договор за доброволна делба да иска разваляне на този договор, при условие, че другата страна по договора за делба, която е поела задължение да изгради самостоятелен вход към своя етаж, не го изпълнява и не предявява претенция към своя правоприемник да изпълни същото задължение, поето с последващ договор за покупко-продажба на поделения имот Противоречието е с определение №64/2012г по ч. гр.д№521/2011г на ВКС.; 4. Има ли правен интерес по чл. 134 ЗЗД съделителя по договор за доброволна делба да иска разваляне на последващ договор за покупко-продажба, поради неизпълнение на длъжника по първоначалния договор, който бездейства и не иска от неговия длъжник да изпълни, поето с последващия договор задължение, което е бил длъжен да извърши първоначалния длъжник.
Жалпоподателите се позовават на чл. 280 ал.1, т. 1 ГПК по първия въпрос- поради противоречие с реш. № 527/2010г на 4-то г.о на ВКС ,по втория въпрос- поради противоречие с ППВС №3/1973г . по третия въпрос- поради противоречие с опр. №64/2012г по ч. гр.д№521/2012г, 2-ро г.о Основание по чл.280 ал.1, т.3 ГПК се сочи по четвъртия въпрос , като се изтъква значимост за точното прилагане на закона и развитието на правото. Претендира се и очевидна неправилност на обжалвания акт, основание по чл. 280 , ал.2 ГПК
Постъпил е отговор от двамата ответници , представлявани от адв Е.Х. .Въпросът за вида съединяване на искове е разрешен в съответствие с пракиката на ВКС .Цитираните актове от пракиката на ВКС са неотносими към канкретния случай Излагат се съображения за неосноватерност на жалбата Претендират разноски
Частната жалба не следва да бъде допусната до касационно разглеждане.
По първия въпрос не е налице противоречие с пракиката на ВКС , която е последователна и ясна в условието ,че не квалификациите дадени от ищеца и тона как е „поставил“ исковете са от решаващо значение за извода какво е обективното им съединяване, а връзката между тях и когато изходът на делото по единия иск е процесуално условие за разглеждане на другия, налице е евентуален иск.Същият отговор на правен въпрос съдържа и цитираното от защитата решение№ 527/2010г на 4-то г.о на ВКС и вззивното определение не е в противоречие с него.Когато обуславящият иск е недопустим и производството по него се прекратява, не се разглежда обусловеният, предявен в същата искова молба
Вторият формулиран въпрос не отговаря на общия селективен критерии на чл. 280 , ал.1 ГПК да представлява произнесен от въззивния съд правен въпрос , обусловил волята на съда в решаваща за изхода на делото насока. Следва да се добави ,че Постановление №3 от 1973г на ВС РБ напомня един основен принцип на облигационното право, за да укаже на съдилищата ,че изпълнението на договора -макар с отклонения от дължимото, е предпочитано пред развалянето на договора. Като е посочил на ищците, които недопустимо търсят разваляне на договори, че нямат правен интерес да използват правни средства , предвидени в закона с друга цел , въззивният съд не е формирал решаващ извод в противоречие с изтъкнатата практика на ВС на РБ.Съдебната практика на ВКС е единна в указанието,че при преценка по допустимостта и правния интерес от иск по чл. 134 ЗЗД винаги се съобразява целта. Не ясно какво сходство защитата намира между решаващо произнесения въпрос за наличието на правен интерес от този иск и диспозитива на Постановлението , възпроизведен като съдържание на формулираният въпрос
Докато вторият въпрос е неясен в абстракцията при юридическите сравнения, следващият, трети въпрос е поставен ясно касателно правния интерес по единия от исковете – този за разваляне на договора за доброволна делба поради неизпълнение.Този иск обаче не е разгледан по съображения,че е обусловен от разглеждането на първия , които решаващи мотиви съдът не би изтъкнал в случай на самостоятелно предявяване на иска.Съображенията на съда в случая отразяват обусловеността от успешното провеждане на другия предявен иск, а поставеният въпрос игнорира тази особеност . Въпрос,който няма връзка с решаващите съображения на съда да прекрати производство и процесуалните факти , които са ги обусловили , не отговаря на общо изискване в чл. 280 ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване. Не е обоснован и изтъкнатия критерии на чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК .В определение опр. №64/2012г по ч. гр.д№521/2012г, 2-ро г.о е преценявана допустимостта на иск за възстановяване на запазена част и отмяна на завещание което я накърнява,когато искът по чл. 30 ЗН се упражнява на основание чл. 134 ЗЗД от купувача по предварителен договор като кредитор с непарично вземане и правен интерес имуществото да се върне в патремониума на отчуждилия го длъжник в раазмера на една идеална част за такъв кредитор съществува . В случя по настояшето дело правният интерес е преценяван при обстоятелства, в решаваща степен различни изтъкнатите в опр. №64/2012г, 2-ро г.о на ВКС
Не е налице основание за допускане на определението до касационно обжалване , за да се дава оттовор на последния поставен въпрос.В теорията и практиката на ВКС се приема,че правото на кредитора да прибегне до иска с правно основание чл. 134 ЗЗД предпоставя вземане, което ще бъде осуетено от бездействието на длъжника при упражняване на неговите имуществени права.Има разлика между вземанията и потестативните права ,каквото е и правото на страната по един договор да иска развалянето му като предизвика промяната едностранно,както е изяснено в теорията и практиката на ВКС Има и разлика дали при сурогацията се преследва обезпечителна цел за изпълнение,или друга. Разликата е от значение за предпоставките , при които искът по чл.134 ЗЗД е допустим ,тъй като при този иск винаги се съобразява отговаря ли целеният с предявяването му резултат на целта на закона , това се съобразява от съда при преценката има ли правен интерес в конкретния случай При иск по чл. 134 ЗЗД ищецът трябва да установи, че е кредитор, и правния си интерес от водене на същия. А правният интерес е налице, когато длъжникът бездейства при събиране на свое вземане и кредиторът не може да се удовлетвори от имуществото му . Решаващото съображение на въззивния съд е свързано с целения от ищците резултат, несъвместим с целта на сурогацията в чл.134 ЗЗД,докато въпросът е формулиран в друга насока.Действително,между К. И. и Г. Г. Б. от една страна и Е. Б. от друга съществува извънсъдебен правен спор относно това съществува ли негово задължение спрямо тях,поето с договора за доброволна делба.Този облигационен спор съдът може и е длъжен да разреши, ако бъде надлежно и сезиран с допустим иск.Правен спор между ищците К. И. Б. ,Г. Г. Б. от една страна и Е. Б., Е. В. П. от друга за това съществува ли идентично задължение между последните двама за изграждане на вход към жилище, поето с договор за покупко-продажба помежду им не може допустимо да има , такъв спор не може баде разрешаван от съд. Отговорът на нито един от въпросите в изложението не е от естество да промени този извод.
Не е налице и основанието по чл. 280,ал. 2 ГПК по вече изложените съображения и доколкото очевидна неправилност на съдебния акт може да обоснове касационно обжалване, ако съдът се е позовал на несъществуваща или отменена правна норма, не е приложил императивна материално правна норма уреждаща спорни правоотношения, грубо е нарушил правилата на формалната и правна логика при обосновка на изводите си,или е нарушил основополагащи процесуални правила, гарантиращи правилността на съдебния акт, което в случая не се констатира при преценката на въззивия съд ,че искът е недопустим.
Следва да се присъдят разноски на ответника, съгласно договор за правна помощ за заплатено в брой възнаграждение от 1875.00 лева.
По изложените съображения, ВКС ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 617 от 02.10.2019 г, по ч.гр.д. № 442/2019 г. на Апелативен съд – Варна.
ОСЪЖДА К. И. Б. и Г. Г. Б. от [населено място] да заплатят на Е. И. Б. и Е. В. П. общо сумата 1875.00 лв. /хиляда осемстотин седемдесет и пет лева/ разноски в настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: