2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 148
София, 02.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 121 /2010 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма],[населено място] против въззивното определение на Варненския окръжен съд № 2706 от 25.11.2009 год., по ч.т.д.№ 1450/2009 год., с което по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК, във вр. с чл.418, ал.4 ГПК е отменено определението на Варненския районен съд № 21996 от 13.08.2009 год., по ч.гр.д.№ 8393/2009 год. и вместо него е постановено издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по заявление вх.№ 15814 / 11.08.2009 год. на “Л.Л.П.София”ООД срещу настоящия частен жалбоподател за сумата 10 000 лв., дължима по запис на заповед от 13.02.2009 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението -11. 08.2009 год. до окончателното и изплащане, както и направените деловодни разноски от 610 лв..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения, че представеният документ по чл.417, т.9 ГПК не е редовен от външна страна, тъй като не съдържа ясно уговорен падеж на записа на заповед- на предявяване или на определен ден.
В инкорпорирано в съдържанието на частната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК жалбоподателят е обосновал касационно обжалване по приложно поле с твърдението, че разрешеният от въззивния съд въпрос на процесуалното право, обусловил изхода на делото във въззивната инстанция, а именно- подлежи ли на тълкуване волята на страните в производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.418 ГПК , като обсъждан само частично в съдебната практика се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по см. на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответната по частната жалба страна е възразила по основателността и в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е редовна и подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна във въззивното производство срещу подлежащ на инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК пред ВКС съдебен акт е процесуално допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради следното:
За да постанови обжалваното определение В. окръжен съд е приел, че процесният запис на заповед от 13.02.2009 год. представлява редовно от външна страна извънсъдебно изпълнително основание, което удостоверява изпълняемо право по см. на чл.417, т.9 ГПК, тъй като съдържа всички изискуеми реквизити по чл.535 ТЗ, поради което са налице предпоставките на чл.418, ал.1 и ал.2 ГПК.
Според изложеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт при логическото тълкуване текста на издадения менителничен ефект се налага правен извод, че е налице конкретно уговорен между страните падеж на определена дата – 30.07.2009 год., поради което изразът “на предявяване”, използван от неговия издател е свързан единствено с обещанието безусловно да се заплати конкретната парична сума и в случая е синоним на думата “представяне”. Затова, макар и непрецизно формулиран този израз, то същият не обективира волята на страните да е платим на предявяване, в какъвто смисъл са наведените от длъжника доводи, обуславящи твърдението му за нищожност.
Следователно посоченият от жалбоподателя въпрос на процесуалното право, като значим за крайния правен резултат по делото попада в обсега на чл.280, ал.1 ГПК- главна предпоставка за допускане на касационното обжалване, но при създадената трайна съдебна практика относно приложението на чл.417, т.9 ГПК и на чл.418, ал.1 и ал.2 ГПК той не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по вложените от законодателя в т.3 на чл.280, ал.1 ГПК смисъл.
В случая освен, че в изложението на жалбоподателя не се съдържа аргументация в какво всъщност се изразява значението на поставения въпрос към точното прилагане на закона и към развитието на правото в тяхното кумулативно единство, установено с т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, то самото наличие на съществуваща задължителна съдебна практика- ТР № 1 / 28.12.2005 год. по т.д.№ 1/2004 год. на ОСТК, в която изрично и по задължителен за съдилищата в страната начин е разрешен въпроса за редовността на записът на заповед, според изискванията на чл.535 ТЗ във вр. с издавена на изпълнителен лист по чл. 237, б.”е” ГПК/ отм./ и същата, като валидна и за заповедното производство, предвид идентичността на целите му с тези при издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл.241 ГПК/ отм./, във вр. с чл. 237 ГПК/ отм./ намира съответно приложение и при действащия ГПК, вкл. в хипотезата на чл.417, т.9 ГПК относно изискванията за редовност на ценната книга от външна страна и границите на дължимата от съда преценка при издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, изключва основателността на твърдяната липса на произнасяне от ВКС по същия и частичното му разрешаване само в практиката на отделните първоинстанционни и въззивни съдилища.
Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е наличието на изрично дадено от ВКС разрешение на поставения от частния жалбоподател въпрос и при действащия ГПК – определение № 749/ 23. 12. 2009 год., по ч.т.д.№ 857 /2009 год. на ІІ-ро т.о., което напълно се споделя от настоящия съдебен състав като правилно, но въведеният от страната критерий за селекция- формална допълнителна процесуална предпоставка за допускане на касационното обжалване е различен от този, позволяващ съпоставка с влезлия в сила съдебен акт- арг. от т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Що се касае до оплакванията за допуснато нарушение на материалния закон и на съществените процесуалните правила при постановяване на обжалваното въззивно определение, то те като относими към правилността на обжалвания съдебен акт, не могат да бъдат предмет на обсъждане при преценка на основанията за достъп до касационен контрол, нито при създадената с действащия ГПК уредба на касационното производство биха могли да се отъждествят със същите, дори евентуално и да са налице.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3, т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Варненския окръжен съд № 2706 от 25.11.2009 год., постановено по ч. т. д.№ 1450/2009 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: