О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 148
София, 03.04.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на първи април през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 124 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от В. Р. Г. и Е. К. Г. , чрез пълномощника им адвокат К, против определение от 23.12.2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2008 г. на Окръжен съд С. З. , с което е оставено в сила разпореждане от 12.09.2008 г. за връщане на въззивната жалба на В. Р. Г. и Е. К. Г. , поради неотстраняване на нередовностите й – невнасяне на държавна такса.
Ответникът в частното касационно производство Б. Е. Е. оспорва наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
С въззивна жалба вх. № 7* от 28.07.2008 г. В. Р. Г. и Е. К. Г. са атакували първоинстанционното решение от 25.06.2008 г. по гр.д. № 1497/2006 г. на Районен съд- К. в частта, с която е отхвърлена предявената във втората фаза на делбеното производство претенция за извършени подобрения в съсобствения имот в размер на 20150 лв., като погасена по давност. Съдът е оставил жалбата без движение за внасяне на държавна такса в размер на 403 лв. и след уведомяване на страната и изтичане срока за отстраняване на нередовностите е върнал въззивната жалба. Въззивният съд е потвърдил разпореждането, излагайки съображения, че държавната такса правилно е определена съгласно т.12 във връзка с т.1-9 от Т. №№ 1 към Закона за държавните такси, както и чл.18 от действащата Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Жалбоподателите считат, че съдът се е произнесъл по съществен правен въпрос – присъжда ли се държавна такса при отхвърляне на искане за подобрения, поради изтекла давност, след като за тях веднъж е присъдена държавна такса от 4 % с решението по извършване на делбата, като по този въпрос липсва съдебна практика, т.е. по същество се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допустимост на касационното обжалване.
В случая посоченото основание не е налице и определението на въззивния съд е постановено в съответствие с константната практика на Върховния касационен съд, касаеща присъждане на разноските, сред които е и дължимата държавна такса с решението по извършване на делбата в съответствие със задължителните указания в т.9 от ППВС № 7 от 28.11.1973 г., съгласно които разноските направени по повдигнат спорен въпрос (например по възлагане на неподеляемо жилище, по намаляване на завещания и дарения, по искания по сметките и т. н.), се възлагат съобразно с общите правила на чл. 64 и чл. 65 ГПК-отм. /чл.78 от действащия ГПК/, т.е. същите се присъждат независимо от дължимата държавна такса по извършване на делбата, изчислена върху стойността на дела на всеки съделител. Така нареченото производство по сметки по чл.286 от ГПК-отм. по своята правна същност представлява последващо обективно съединяване на осъдителни облигационни искове, свързани с прекратяваната съсобственост във втората фаза на делбеното производство, като за всеки от тези искове се прилагат общите правила, включително заплащане на държавна такса в размер на 4 % от исковата сума /която може да се присъди от съда и с решението, което се постановява по тези искове/. В случая съдът се е съобразил с указанията в т.9 от посоченото ППВС, присъдил е дължимата държавна такса, съобразявайки се с изхода на спора /тъй като иска е приет за неоснователен, то ищците са осъдени да заплатят сумата от 4 % върху цената на иска/ и съответно правилно е определил дължимата с оглед обжалването държавна такса от 2 % върху обжалваемия интерес, а съответно не е налице нито една от хипотезите по чл.280, ал.1 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното определение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 23.12.2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2008 г. на Окръжен съд- С. З. , с което е оставено в сила разпореждане от 12.09.2008 г. за връщане на въззивната жалба на В. Р. Г. и Е. К. Г. , поради невнасяне на държавна такса в размер на 403 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: