О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 148
гр. София, 22.03.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 180/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 1121 от 15.12.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 273/2016 г. на Окръжен съд – Разград. С посоченото определение е потвърдено определение № 77 от 03.11.2016 г. на съдия по вписванията при Районен съд – Разград, с което е отказано вписване на удостоверение № 20160630101343/30.06.2016 г. и удостоверение № 20160630101441/30.06.2016 г. на Агенция по вписванията за промяна по реда на чл.15 ТЗ на кредитора [фирма] като правоприемник на „А. Банка – клон България” К. по партида на имота и по партида на длъжника към 21 броя договорни и законни ипотеки, индивидуализирани в молба за вписване рег. № 5224/03.11.2016 г.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Навежда оплаквания, че съдът е приложил неправилно разпоредбата на чл.16, ал.4 ТЗ във вр. с чл.2, ал.4, б.”л” от Правилника за вписванията като е направил буквален и стеснителен прочит на законовия текст, без да го тълкува систематично с разпоредбата на чл.171 ЗЗД и без да съобрази сходната хипотеза на чл.263и, ал.6 във вр. с чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 ТЗ. Излага доводи, че съобразно указанията в т.6 от Тълкувателно решение № 7/2012 от 25.04.2013 г. по т. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС за вписването на актове, които не се отнасят до индивидуално определени имоти, какъвто характер има договорът за прехвърляне на търговско предприятие, не се проверява индивидуализацията на имота в акта и не може да се откаже вписване поради липса на такава. Поддържа, че доколкото представените пред съдията по вписвания удостоверения удостоверяват прехвърляне на вземане, обезпечено с ипотека и включено в активите на търговското предприятие на първоначалния кредитор, според практиката на Върховния касационен съд те подлежат на вписване в имотния регистър.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди определение № 77 от 03.11.2016 г. на съдия по вписванията от Служба по вписванията – [населено място], с което е отказано да се извърши вписване по подадената от [фирма] молба вх. № 5224/03.11.2016 г., Окръжен съд – Разград е приел, че представените с молбата удостоверения на Агенция по вписванията за вписано в търговския регистър прехвърляне на търговското предприятие на „А. банка – клон България” К. по партидите на праводателя и на правоприемника на предприятието [фирма] не са сред подлежащите на вписване актове, изброени в чл.4 от Правилника за вписванията, и чл.4, б.”л” от правилника не намира приложение за тях. Съдът е изложил съображения, че с чл.16, ал.4 ТЗ законодателят е предвидил вписване на договора за прехвърляне на търговско предприятие, приемайки това вписване за достатъчно като оповестително действие, и не е възприел довода на [фирма], че по аналогия от разпоредбите на чл.263и, ал.6 вр. с чл.263г, ал.1 и чл.263в, ал.1 ТЗ, предвиждащи вписване на удостоверения за вписано в търговския регистър преобразуване на търговски дружества, на вписване в съответната служба по вписванията подлежат и издадените от Агенция по вписванията удостоверения за прехвърляне на търговско предприятие. В зависимост от преценката, че удостоверенията не са сред подлежащите на вписване актове, окръжният съд е счел за безпредметно да обсъжда дали същите са съставени в необходимата форма и със съдържание, съответстващо на изискванията на Правилника за вписванията и на т.7 от цитираното тълкувателно решение. С аргумент, че не са заявени за вписване „такива обстоятелства”, съдът е приел, че не следва да обсъжда и доводите на жалбоподателя за обусловеност на заявеното вписване от разпоредбите на чл.17 ПВ във вр. с чл.171 ЗЗД.
По допускане на касационното обжалване :
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е посочил като значими за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следните въпроси : „1. Подлежат ли на вписване удостоверения, издадени от Търговския регистър към Агенция по вписванията за прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл.15 ТЗ, в имотния регистър по партидата на имот, служещ за обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие, и по партидата на ипотекарен длъжник, ипотекирал свой собствен имот като обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие; 2. Подлежи ли при прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, удостоверението по чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 от ТЗ, на вписване по смисъла на чл.4, б.”и” ПВ (понастоящем б.”л”); 3. При прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, следва ли да намира приложение и да се прилага чл.171 от ЗЗД”. Като основания за допускане на касационно обжалване се поддържат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК с твърдения, че поставените въпроси са разрешени в противоречие със задължителната практика в определение № 523/06.07.2015 г. по ч. т. д. № 2428/2014 г. на ВКС, І т. о., определение № 84/20.01.2014 г. по ч. т. д. № 3123/2013 г. на ВКС, І т. о., и решение № 131/26.03.2012 г. по гр. д. № 720/2011 г. на ВКС, І г. о., респ. че се решават противоречиво от съдилищата. За доказване на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК са представени определение № 200/02.11.2016 г. по ч. гр. д. № 357/2016 г. на Окръжен съд – Видин, определение № 785/07.12.2016 г. по ч. гр. д. № 20165100500200 на Окръжен съд – Кърджали и определение № 851/07.12.2016 г. по ч. гр. д. № 631/2016 г. на Окръжен съд – Враца /влезли в сила като необжалваеми/.
Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение, респ. определение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Изискването на чл.280, ал.1 ГПК – да е от значение за изхода на делото, е осъществено само по отношение на първия от трите въпроса в изложението, тъй като неговото разрешаване от окръжния съд е обусловило потвърждаването на отказа на съдията по вписвания да извърши вписване на издадените от Агенция по вписванията удостоверения за вписано в търговския регистър прехвърляне на търговско предприятие по чл.15 ТЗ. Вторият въпрос предполага преценка на законосъобразността на извода в обжалваното определение, че разпоредбите на чл.263, ал.6 във вр. с чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 ТЗ не могат да се приложат по аналогия към вписването на удостоверение за прехвърляне на търговско предприятие, поради което е от значение за правилността на обжалваното определение и не може да послужи като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване. Предвид преценката на окръжния съд, че не следва да обсъжда доводите на жалбоподателя за обусловеност на заявеното вписване от разпоредбата на чл.171 ЗЗД, третият въпрос също не е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Неоснователно е искането на жалбоподателя за допускане на обжалваното определение до касационен контрол във връзка с въпроса по п.1 в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Посочените в изложението определения на ВКС не представляват източник на задължителна съдебна практика /съобразно разясненията в т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ и не доказват специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК допълнителна предпоставка. Задължителната практика в решение № 131/26.03.2012 г. по гр. д. № 720/2011 г. на ВКС, І г. о., обхваща въпроса за приложението на чл.346, ал.2 ГПК /отм./, съответно чл.452, ал.2 ГПК, и правните последици от разпореждане на длъжника с недвижим имот, обект на ипотека, и е неотносима към въпроса, чието разрешаване е обусловило изхода на настоящото дело.
Представените с изложението определения на Окръжен съд – Видин, Окръжен съд – Кърджали и Окръжен съд – Враца доказват съществуването на противоречива съдебна практика по въпроса дали издадените от Агенция по вписванията удостоверения за вписано в търговския регистър прехвърляне на търговско предприятие, включващо обезпечено с ипотека вземане, подлежи на вписване в имотния регистър по партидата на ипотекирания имот и на длъжника. Въпреки това обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, предвид постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение № 122 от 14.03.2017 г. по ч. т. д. № 163/2017 г. на ВКС, І т. о. С посоченото определение е уеднаквена противоречивата практика на съдилищата по въпросите следва ли да бъде извършено вписване в имотния регистър на основание чл.171 ЗЗД при прехвърляне по реда на чл.15 ТЗ на търговско предприятие, включващо в себе си обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, и кой е актът, който подлежи на вписване, като е формирана задължителна съдебна практика в следния смисъл : „При прехвърляне на търговско предприятие, елемент от което е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, на основание чл.171 ЗЗД във вр. с чл.4, б.”л” от Правилника за вписванията на вписване в имотния регистър подлежи договорът за продажба на търговско предприятие, а не издадените удостоверения от Агенция по вписванията – Търговски регистър за вписване на основание чл.16, ал.1 ТЗ в търговския регистър на извършеното прехвърляне на търговско предприятие по делото на отчуждителя и на правоприемника”. В тълкувателната част на определението са изложени съображения, че хипотезите на вписване в имотния регистър въз основа на актове, които представляват удостоверения за вписване в друг публичен регистър, са изрично нормативно посочени и доколкото издадените от Агенция по вписванията удостоверения за извършено в търговския регистър вписване по чл.16, ал.1 ТЗ по делото на отчуждителя и на правоприемника на прехвърлянето на търговско предприятие не са сред тях, липсва нормативно основание за вписването им в имотния регистър при съдията по вписванията, включително когато елемент от търговското предприятие е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя. Настоящият състав на ВКС споделя даденото от задължителната практика разрешение, в което се съдържа и отговора на въпроса, обусловил изхода на конкретното дело, а именно – че удостоверенията, издадени от търговския регистър към Агенция по вписванията за прехвърляне по реда на чл.15 ТЗ на търговско предприятие, включващо обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, не подлежат на вписване в имотния регистър. Аналогични изводи са направени и в обжалваното определение, което съответства на задължителната практика на ВКС и няма основания да бъде допускано до касационно обжалване.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Окръжен съд – Разград определение по ч. гр. д. № 273/2016 г.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1121 от 15.12.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 273/2016 г. на Окръжен съд – Разград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :