О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 148
София, 23.03.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 2437/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство е по чл.274, ал.1, т. 2 , във вр. чл. 95, ал. 5 от ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по частна жалба вх. на БАС № 10251/4.10.2016 г. на Б. Я. М., подадена против определение № 313 от 26.09.2016 г., постановено по т.д. №60/2016 г. на Бургаския апелативен съд, с което е била оставена без уважение негова молба за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в подаване на отговор на подадената от [фирма] касационна жалба, срещу решение № 41/2016 г. по т.д. № 60/2016 г. на БАС.
Оплакванията на частния жалбоподател М. са за стеснително тълкуване от апелативния съд на чл. 24 от Закона за правната помощ. Счита, че разпоредбата следва да се тълкува разширително и да се прилага само в случай, че и двете страни по делото са търговци. Моли за постановяване на съдебен акт от ВКС, с който да бъде уважено искането му за предоставяне на правна помощ.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл.275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното производство пред БАС, частна жалба на Б. М. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Главното съображение на БАС за отхвърляне молбата на М. за предоставяне на исканата правна помощ, е търговския характер на делото. Решаващият съд е констатирал, че делото е търговско по смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК, вр. чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ, тъй като производството е образувано по иск на банка с правно основание чл. 422 ГПК –установителен иск за съществуване на вземане по договор за банков кредит, след проведено заповедно производство.
Към датата на произнасяне по частната жалба е изменена разпоредбата на т. 3. на чл.24 ЗПрП / ДВ бр.13 от 2017г./, съгласно която, в случаите на търговски дела и данъчни дела по ДПОК, правна помощ по чл.21, т.1,т.2 и т.3 ЗПрП не се предоставя, освен ако страната, кандидатстваща за правна помощ, е физическо лице и отговаря на условията за предоставяне на безплатна правна помощ. В случая делото е търговско, но жалбоподателят като физическо лице, за да се ползва от правото на правна помощ по чл.95 ГПК във връзка с чл.24, т.3 ЗПрП / ДВ бр.13 от 2017г./ трябва да отговаря на условията по чл. 23, ал.3 ЗПП. Съдът формира преценката си дали физическото лице има средства за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото, като вземе предвид 1. доходите на лицето или на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; както и други обстоятелства, които имат значение за имущественото и финансово положение на лицето. Жалбоподателят е представил декларация за материално и гражданско състояние във връзка с чл.83, ал.2 ГПК, идентична с тази по чл. 23, ал.3 ЗПП, в която е декларирал, под страх за носене на наказателна отговорност, че е клинично здрав, не е семеен, няма доходи от заплати, наеми , дивиденти, не получава пенсия, не притежава лека кола, притежаваното недв. имущество е търговски обект в [населено място], източниците му за издръжка са от неговия баща. Представено е удостоверение за декларирани данни, издадено от НАП – Бургас на 12.08.2015г. , че към датата на издаване на удостоверението М. няма регистриран трудов договор и няма подадена декларация към 12.08.2015г. за доходи.
Доколкото в случая може да се приеме, че се търси безплатна правна помощ за процесуално представителство, то такава по закон се предоставя в два случая – когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита и по преценка на съда. Настоящият състав на ВКС, ТК приема, че не са налице предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ по преценка на съда. Молителят е в трудоспособна възраст – роден е 1973 г., няма здравословни проблеми, които биха го затруднили при намиране на работа, няма задължения към други лица – съпруга, деца, родители, които да се нуждаят от издръжка. Като трудоспособно лице молителят може да реализира доходи. Посочените обстоятелства са от значение за преценката за предоставяне на правна помощ, поради което настоящият състав на ВКС, ТК, І т.о. намира за неоснователна молбата за предоставяне на правна помощ за подаване на отговор на касационна жалба.
По изложените съображения, отказът на Бургаският апелативен съд ще следва да бъде потвърден.
Съгласно чл. 287, ал.1, който препраща към чл. 259, ал.2, 3 и 4 и чл.284 ГПК, срокът за подаване на отговор на касационна жалба се прекъсва с подаване на молбата за правна помощ и не тече докато молбата се разглежда. С оглед на обстоятелството, че молителят има право на отговор на касационна жалба на насрещната страна, насроченото за закрито заседание т.д. №2439/2016г., образувано по касационна жалба на [фирма], ще следва да се пренасрочи за 1.06.2017г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 313 от 26.09.2016 г., постановено по т.д. № 60 по описа за 2016 г. на Бургаски апелативен съд, т.о.
Насрочва т.д. № 2439/2016г. за разглеждане в закрито заседание по чл.288 ГПК за 1.06.2017г.
Определението е окончателно.
Определението да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: