Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 148
София, 25. 03. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 1946 /2013 г.:
Производство по чл.274,ал.2,предл.2 вр. чл.280,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. Х. С. и Х. С. С., срещу определение № 493 от 06.12.2012 г., постановено по гр. д. № 380 /2012 г. на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, в частта, с която е оставена без разглеждане (като недопустима ) касационната жалба на Г. Х. С. и Х. С. С. срещу въззивно решение № V-173 /18.11.2011 г. по възз. гр.д. № 1604 /2011 г. по описа на Бургаски окръжен съд, г.о., 5-ти възз. с-в.
Частните жалбоподатели твърдят, че обжалваното определение е незаконосъобразно поради това, че са предявили иск за прогласяване на нищожност на целия договор за учредяване на право на строеж, чиято цена е 8 600 лева и че това уточнение е прието от съда, а в хода на производството на частните жалбоподатели е отказано издаването на данъчна оценка.
Насрещната страна не е подала отговор на частната жалба.
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че са предявени два съединени иска за прогласяване на нищожност на целия договор за учредяване на право на строеж на две основания – поради невъзможен предмет и поради липса на съгласие, че с молба от 19.07.2010 г. ищците са заявили цена на всеки един от двата предявени иска в размер на по 4 300 лева, при отсъствие на данъчна оценка на правото на строеж, че като цена на предявените искове следва да се приеме тази, посочена от ищците в посочената писмена молба, че цената на всеки един от исковете е по-ниска от 5 000 лева, поради което на основание чл.280,ал.2 ГПК касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Ищците Г. Х. С. и Х. С. С. са предявили иск срещу [фирма] за прогласяване на нищожност на правото на строеж, което са му учредили за построяване на двуетажна жилищна сграда; в исковата молба ищците не са посочили цена на иска;
Първоинстанционният съд е указал на ищците да отстранят нередовностите (л.30) като посочат основанията за нищожността и да представят данъчна оценка на правото на строеж, цената на иска и държавна такса в размер на 4 % върху нея;
С молба от 19.10.2010 г. (л.33) ищците са посочили основанията на нищожността – невъзможен предмет и липса на съгласие, че не могат да представят данъчна оценка и не може да бъде определена пазарна цена , т.к. липсва предмет на вещното право на строеж и че цената на двата иска е 8 600 лева (2 х 4 300 лева). Представен е и отказ на [община] за издаване на данъчна оценка за правото на строеж (л.40) поради липсата на данни за разгънатата застроена площ.
Съдът е определил държавната такса по посочената от ищците цена (л.41), с което е приел цената на исковете. Ищците са внесли д.т. в размер на 344 лева – 4 % върху 8 600 лева (2 х 4 300 лева) и повече не са повдигали въпроса за цената на исковете. В първото с.з. съдът не е обсъждал повторно въпроса за цената на исковете. По въззивната жалба на ищците съдът е определил държавна такса съгласно посочената от тях цена на исковете им – 172 лева.
Настоящият състав намира следното:
Съгласно чл.69,ал.1,т.4 вр. т.2 ГПК размерът на цената на исковете за съществуване на договори, които имат за предмет вещни права върху имот е данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право.
Съгласно чл.70 ГПК цената на иска се посочва от ищеца и се определя най-късно в първото съдебно заседание по делото,. след това остава неизменна в цялото производство.
И доколкото в случая по указания на първоинстанционния съд ищците са посочили, че предявяват два иска с цена по 4 300 лева, каквато е цената на учреденото от тях вещно право на строеж по сключения от тях с ответника договор, а съдът в з.з. е приел тази цена (определил я е в размера, посочен от ищците – (2 х 4 300 лева)) и ищците не са повдигали въпроса повече, а в първото с.з. първоинстанционният съд не е преразглеждал определената от него въз основа на молбата на ищците цена на исковете, следва да се приеме, че цената на исковете е определена в посочения размер (2 х 4 300 лева). Исковете не са увеличавани по размер и съгласно чл.70,ал.1 ГПК въпросът за цена им не може да се повдига нито от страната, нито от съда след приключване на първото заседание по делото.
Поради изложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Страните не претендират разноски и такива не следва да бъдат присъждани.
Воден от изложеното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 493 от 06.12.2012 г., постановено по гр. д. № 380 /2012 г. на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима касационната жалба на Г. Х. С. и Х. С. С. срещу въззивно решение № V-173 /18.11.2011 г. по възз. гр.д. № 1604 /2011 г. по описа на Бургаски окръжен съд, г.о., 5-ти възз. с-в..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.