О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 148
гр. София, 25.03.2016 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като разгледа докладваното от съдията Мариана Костова ч. т. д. №168/2016 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] [населено място] чрез адв. М. Г. от [населено място] срещу определение №1877 от 02.7.2015 г. по в.ч.гр.д. № 2657/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение №2244 от 31.3.2015 г. по т.д.№ 4127/2013 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-19 състав, с което производството по делото е прекратено поради неподведомственост на спора на гражданските съдилища.
Съгласно т.9 на ТР №1/9.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, определение на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството поради неподведомственост на спора –чл. 15, ал. 2 ГПК, подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Софийският апелативен съд е приел, че е без значение дали процесния договор за финансов лизинг е прекратен или не, всякакви претенции /включително и такива за пропуснати ползи/, които имат в основата си това правоотношение – лизинговото – се обхващат от арбитражното споразумение, поради което споровете подлежат на разглеждане от АС при Б., а не от общите съдилища. Въззвният съд е възприел като такава изричната воля на страните обективирана в т. 8.1 от ОУ на ДФЛ, която гласи, че „всички спорове, породени от настоящия договор за финансов лизинг или отнасящи се до него … ще бъдат разрешавани от АС при Б.”.
По основанията за допускане на определението на апелативния съд до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК.
Частният касатор формулира следният правен въпрос: „Дали при разваляне на двустранен договор се заличава с обратна сила и уговорената между страните арбитражна клауза и подлежат ли на разглеждане от посочения арбитраж спорове за вреди, произтекли от разваления договор или с други думи –надживява ли арбитражната клауза действието на договора и след неговото разваляне?”.
Поставеният въпрос не обосновава общата предпоставка въпросът да е обусловил решаващата воля на съда доколкото липсата на подведомственост на спора по конкретното дело е обосновава от съдържанието на арбитражната клауза, с която страните са уговорили кои спорове във връзка с изпълнението, респ. неизпълнението на договора ще подлежат на арбитраж. По своята правна същност арбитражното споразумение представлява самостоятелен процесуален договор, сключен между страните, с който те възлагат на арбитраж да реши всичките или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. Като процесуален договор съдържанието на клаузата подлежи на тълкуване, каквото е извършено от съдилищата. Съгласно т.1 на ТР №1/2010г.на ОСГТК на ВКС е безпредметно обсъждането на наведената от частния касатор допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК след като поставеният правен въпрос не обосновава общия селективен критерий.
В обобщение въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване, затова Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение №1877 от 02.07.2015 г. по в.ч.гр.д. № 2657/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: