О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 148
ГР. София, 04.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България ,трето гр. отделение, в закрито заседание на 25.01.2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №6116/15 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на Прокуратура на РБ, чрез прокурор от Софийска градска прокуратура и на Т. Д. срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №5911/15 г. в различни негови части и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен до размер от 4 500 лв. предявеният от Т. Д. срещу Прокуратура на РБ иск по чл.2, ал.1,т.6 ЗОДОВ – за обезщетяване на неимуществени вреди от изпълнение на наложеното наказание „лишаване от свобода” над определения срок / надлежаване с 8 месеца и 13 дни/. В частта до пълния предявен размер от 10 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими.
Ответникът по иска Прокуратура на РБ обжалва въззивното решение в частта, с която искът е уважен. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК.
Намира, че въпросите относно начина на изчисление на обезщетението за неимуществени вреди, свързан с приложението на чл.52 ЗЗД и водещите насоки за дефиниране на общия критерий за справедливост са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Според касатора, макар ГС да се е съобразил отчасти с указанията на ППВС №4/68 г., т.11, е допуснал и пропуски, като не е изходил от общото понатие за справедливост и не е дал неговите основни характеристики при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди. Декларативно и бланкетно е приел, че справедливото обезщетение е в размер на 4 500 лв., без да обоснове съдържанието на понятието справедливост и без да посочи конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, като елементи за възмездяване.
Касторът се позовава на р. по гр.д. №2800/05 г. на четвърто г.о. на ВКС, според което понятието „справедливост“ като морално-етично понятие включва „съотношението между деянието и възмездието, достойнството на хората и неговото възнаграждаване, правата и задълженията. За база за паричния еквивалент на причинената неимуществена вреда служат икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта”. Според касатора въпросите за компонентите на критерия справедливост по см. на чл.52 ЗЗД – съставлява ли коефициент или базова сума, по какъв механизъм се определя и кога като цяло може да се приеме, че обезщетението е справедливо – се решават противоречиво от съдилищата.
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват: За да определи обезщетението в посочения размер, въззивният съд е съобразил, с препращане към мотивите на първоинстанционното решение, конкретните обстоятелства на случая: установените отрицателни изживявания на ищеца, изразяващи се в напрегнатост и тревожност, продължителността на неправомерното лишаване от свобода – за 8 м. и 13 дни и липсата на твърдения и данни за други обстоятелства, които да са от значение за определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД. Така са спазени указанията на ППВС №4/68 г., т.11 за определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД въз основа на конкретно установените обстоятелства на случая.
При определяне на паричния еквивалент на причинената неимуществена вреда са съобразени и икономическите показатели /стандартът на живот и покупателните възможности към датата на деликта/, както е посочено в р. по гр.д. №2800/05 г. Въпросът на касатора за коефициент, базова сума и отработен механизъм на формиране на обезщетението е относим към определянето му за имуществени вреди, но не и за неимуществените по чл. 52 от ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди е за нарушени лични нематериални права и ценности – живот, здраве, психика, достойнство, свобода и пр. на човешката личност, които нямат общоважима, базова парична оценка. Затова обезщетението по чл. 52 ЗЗД се определя по справедливост, след преценка на конкретните обстоятелства на случая, разкриващи изражението и тежестта на вредата.
Не се установяват твърдяните от касатора противоречия на въззивното решение в обжалваната уважителна за иска част със сочената практика на ВКС и съдилищата. Наличието на дългогодишна актуална задължителна и трайна практика на ВКС и съдилищата по поставените въпроси за определяне на размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД изключва допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, според разясненото в ТР №1/19.02.10 г.
В допълнение към изложението на този касатор от 8.10.15 г. не са формулирани правни въпроси като общо основание за допускане на обжалването и не са обосновани допълнителните основания по чл.280, ал.1 ГПК, както е указано в ТР №1/10 г. Изложените там оплаквания за нарушение на материалния закон / не е налице хипотезата за отговорност по чл.2, т.6 ЗОДОВ/ и за съществено нарушаване на съдопроизводствените правила / не е зачетена доказателствената сила на представените от ответника по иска справки от ГДИН/ сочат на осн. по чл.281,т.3 ГПК и ВКС не ги разглежда в това производство. В ТР №1/10 г. е указано, че осн. по чл.280, ал.1 са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК и са разграничени целта и приложното поле на двете групи основания.
Поради изложеното не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по жалбата на касатора – отв. по иска Прокуратура на РБ, срещу въззивното решение в частта за уважаване на иска.
Касаторът ищец Т. Д. обжалва въззивното решение в частта, с която искът е отхвърлен. За допускане на обжалването се позовава на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК.
Намира, че въпросът от предмета на спора: Как следва да се прилага общественият критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД, вр. с чл.4 ЗОДОВ при определяне на обезщетението по чл.2, ал.1,т.6 ЗОДОВ? – се решава противоречиво от съдилищата, като за подобен и дори за много по-кратък срок на надлежаване са присъдени по-високи по размер обезщетения с р. на АС София по гр.д. №1028/10 г. / вл. в сила/ и р. по гр.д. №677/11 г. на ВКС, четвърто г.о.
Въпросът от предмета на спора: По какъв начин съобразно обществения критерий за справедливост следва да се обезщетят вредите от съда при определяне на обичайно търпимите вреди за подобни случаи, как следва да се съотнася размерът на обезщетението при обичайно търпените вреди съобразно периода на надлежаване на определеното наказание „лишаване от свобода”, както и при приемане на търпените вреди над обичайните, накърняването на обичайната среда и психическото равновесие на личността? – е решен в противоречие с ППВС №4/68 г., като не са взети предвид в достатъчна степен установените по делото обстоятелства за характера и интензитета на претърпените вреди.
Намира, че поради противоречивата практика при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди и поради липсата й за осн. по чл.2, ал.1,т.6 ЗОДОВ, изясняването на поставените въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват: В ППВС №4/68 г., т.11, на което се позовава и касаторът е посочено, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
В съответствие с тази задължителна практика въззивният съд е установил и обсъдил конкретните обстоятелства на случая – продължителността на надлежаването при изпълнението на наказание „лишаване от свобода” и претърпените от ищеца негативни психични изживявания във връзка с това – стрес, нервност и тревожност. Изрично е посочено, че други относими към настъпването и понасянето на вредите обстоятелства не се установяват – по –конкретно за недоказани са приети твърденията за интензивни страдания и депресивно състояние.
С цитираните и приложени към изложението решения наистина са присъдени по- високи по размер обезщетения, но при установяване и на други обстоятелства, от значение за определяне на обезщетението – в решението на АС София е прието, че ищцата е лишена от възможността да живее със семейството си и да се грижи за децата си, за настанените за отглеждане при нея три деца на брат й и за възрастната й майка, като нямало кой да я замести в тази грижа. Това предизвикало силна загриженост и притеснение у нея, непрекъснато плачела, отслабнала и още не била възстановена от стреса. В решението на ВКС, четвърто г.о. е прието, че ищецът е търпял вреди както от неоснователното лишаване от свобода за 26 дни, така и от това, че изпълнението на наложеното наказание не било прекратено за период от 121 дни при наличие на основание за това, като в този период той изпитвал притеснение и несигурност, че може всеки момент да бъде отведен в затвора.
Или във всеки от посочените за сравнение случаи, както и в процесния, са преценени конкретните обстоятелства на случая и въздействието им върху личността на пострадалия / в случая той е многократно осъждан за умишлени престъпления, както е посочено в решението на първоинстанционния съд/.
Твърдяните от касатора противоречия на въззивното решение с практиката на ВКС и съдилищата по чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК не се установяват.Наличието на практика по въпросите за обезщетението по чл.2, ал.1 ЗОДОВ, вкл. по т.6 / част от която е цитирана от касатора/ изключва наличие на основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, според указанията на ТР №1/10 г. ОСГТК. Затова не са налице основания за допускане на обжалването и по жалбата на ищеца.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №5911/15 г. от 4.09.15 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: