О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 148
София, 04.03.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2396 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. Б. Б. чрез адвокат К. Н. срещу решение № 388/04.03.2013 г. на Софийски апелативен съд /САС/, 7-ми състав по гр.д. № 3242/2012 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане сочи разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – Г. фонд /ГФ/ оспорва жалбата по съображения в писмен отговор.
Ответникът по касационната жалба – ЗД [фирма] и третото лице помагач – И. Л. М. не взимат становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ е предявен иск от И. Б. Б. срещу ЗД [фирма] за сумата 26000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП по чл.407 ал.1 ТЗ /отм./ и евентуален иск за същата сума срещу ГФ по чл.88 ал.1 т.1 б.”б” предл.1-во ЗЗ /отм./. СГС е отхвърлил изцяло главния иск, уважил е евентуалния иск за 15000 лв. и го е отхвърлил за разликата до предявения размер. Това решение на СГС е частично отменено – по отношение на уважителната част на евентуалния иск и този иск е изцяло отхвърлен – р. на САС № 375/27.04.2010 г., като е констатирано, че решението на СГС, отхвърлящо главния иск е влязло в сила като необжалвано. Това решение на САС е отменено от ВКС /р. № 214/04.09.2012 г. по т.д. № 864/2010 г./ и делото е върнато на САС за ново разглеждане, тъй като според ВКС висящността на процеса по главния иск пред въззивния съд се поддържа с подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение от евентуалния ответник, като евентуалният иск следва да бъде разгледан след като се разгледа и отхвърли главният иск. При новото разглеждане на делото от САС уважителното решение на СГС по иска срещу ГФ за сумата от 15000 лв. е отменено и искът за същата сума е отхвърлен. В останалата отхвърлителна част първоинстанционното решение е оставено в сила при отмяна на определение за разноски. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ГФ – И. Л. М.. САС е приел, че предявените искове са по чл.407 ал.1 ТЗ /отм./ срещу застрахователя и по чл.88 ал.1 т.1 б.”б” предл.1-во ЗЗ /отм./ срещу ГФ. САС е приел, че при договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Застрахователят носи отговорност за вреди само ако за същите може да бъде ангажирана отговорността на водача на автомобила, а именно ако се установи противоправно поведение на водача. В случая е установено ПТП, настъпило на 14.11.2003 г., предизвикано от МПС, управлявано от И. Л., при което е пострадал И. Б. Б., ударен от автомобила и получил счупване на костите на лявата подбедрица. Предварителното производство срещу водача на МПС е прекратено от РП, тъй като е прието наличие на чл.15 НК. Според САС лекият автомобил се е движил със скорост, не по-висока от 40 км в час, като Б. е навлязъл внезапно на пътното платно, без на това място да има маркирана пешеходна пътека и без пътни знаци, обозначаващи такава. При управлението на процесния автомобил с тази скорост и внезапната поява на пешеходец, при възприемането му водачът не е разполагал с възможност да предотврати настъпването на ПТП /заключение на авто-техническа експертиза/. Според САС не е установено водачът да е нарушил правилото на чл.20 ал.1 или на чл.20 ал.2 ЗДвП. САС е изложил подробни съображения за това какво следва да се разбира под съобразена скорост по чл.20 ЗДвП като е посочил, че тя не е абстрактно понятие, а се определя с оглед конкретната обстановка. Изложени са конкретни съображения и за съотношението между задължението на водача да избере съобразена скорост по смисъла на чл.20 ал.2 изр.1-во ЗДвП, както и задължението му във връзка с разпоредбата на чл.117 ЗДвП, когато приближава място в близост с деца, за какъвто знак е имало обозначение в конкретния случай. САС е посочил, че няма доказателства скоростта на движението да не е била съобразена с пътната обстановка или водачът да е имал възможност да възприеме в по-ранен момент пешеходеца и движещия се с него свидетел, преди внезапното им навлизане на пътното платно, което пък внезапно излизане е в нарушение на чл.113 и чл.114 ЗДвП. С оглед липсата на установено противоправно поведение на водача на лекия автомобил, САС е приел, че предявеният иск срещу застрахователя е неоснователен. Според САС евентуалният иск срещу ГФ също е неоснователен, доколкото отговорността на ГФ замества отговорността на застрахователя, като разликата в двата случая е в наличието или липсата на застрахователен договор. При липса на останалите предпоставки за уважаване на иск срещу застрахователя, не може да се уважи и иск срещу ГФ.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а излага доводи, свързани с неправилно приложение от САС на разпоредби на ЗДвП и конкретно за съотношението между чл.20 ал.2 ЗДвП и чл.117 ЗДвП, а именно „дали понятието несъобразена скорост следва да включва чл.117 ЗДвП и поставения знак А19, което ще доведе до точното прилагане на закона”. Разрешението на въпросите е фактологично обусловено и зависи от конкретната фактическа обстановка, при която е настъпило конкретното ПТП. Дори да се приеме, че така формулираните общи въпроси са такива по чл.280 ал.1 ГПК, не е налице допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК за разрешението им. Противоречието между обжалваното решение на САС и отмененото решение на САС /постановено при първото разглеждане на делото от САС/ не обуславя наличие на противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК /т.2 и т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, а друго противоречие със съдебна практика касаторът не сочи. САС е изложил много подробни съображения във връзка с приетия механизъм на ПТП и понятието несъобразена скорост по смисъла чл.20 ЗДвП, изложил е съображения и във връзка с необходимото поведение на водача при знак А19, както и на пешеходец при пресичане на необозначено за това място. В обжалваното решение е цитирана и практика на НК на ВКС, при което няма основания да се приеме наличие на някоя от хипотезите на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/ във връзка с тълкуване и приложение на чл.20 ал.2 ЗДвП и чл.117 ЗДвП. Искането на касатора за друг изход на спора не мотивира наличие на такава хипотеза.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 388/04.03.2013 г. на Софийски апелативен съд, 7-ми състав по гр.д. № 3242/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.